Глава 16
Озоновите стареи
Богът, когото науката признава, трябва да е изключително Бог на универсалните закони, Бог, който твори целостта на нещата, а не се занимава с дреболии. Той не може да приспособи мащаба на своята дейност към удобството на отделни индивиди.
На няколкостотин километра височина Земята изпълва половината небосвод и синята лента, простираща се от Минданао до Бомбай, която очите ти обгръщат с един поглед, може да ти разбие сърцето със своята хубост. Домът, мислиш си. Домът. Това е моят свят. Оттам съм дошъл. Всеки, когото познавам, всеки, за когото съм чувал, е отрасъл там долу, под тази неустоимо прелестна синева.
Поемаш на изток, от хоризонт към хоризонт, от зарево към зарево, обикаляйки планетата само за час и половина. След време я опознаваш, научаваш нейните особености и аномалии. Толкова неща можеш да видиш с невъоръжено око. Флорида скоро ще влезе в полезрението ти. Дали онзи тропически буреносен масив, който забеляза в миналата орбита, вече е достигнал Форт Лодърдейл? Дали това лято по върховете на Хиндукуш снегът се е стопил? Възхищават те аквамаринените рифове в Коралово море. Вглеждаш се в Ледения парк на западна Антарктида и се чудиш дали тяхното разтопяване наистина би могло да потопи всички крайбрежни градове по планетата.
На дневна светлина е трудно да се забележат каквито и да е следи от човешка дейност. Но нощем, като изключим полярното сияние, всичко, което виждаш, се дължи на хората, жужащи и намигащи по цялата планета. Ето онази ивица светлина е източна Северна Америка, от Бостън до Вашингтон, същински мегалополис, макар и неназован. От другата страна горят отдушниците на природен газ в Либия. Зашеметяващите фарове на японския риболовен флот са се придвижили към Южнокитайско море. При всяка своя орбита Земята ти разказва нови неща. Виждаш избухващ вулкан в Камчатка, пясъчна буря, завихрила се от Сахара и наближаваща Бразилия, преждевременния студ над Нова Зеландия. Започваш да мислиш за Земята като за организъм, като за живо същество. Изпълва те тревога и грижа за нея, започваш да й желаеш доброто. Държавните граници са толкова невидими, колкото меридианите или тропиците на Рака и Козирога. Границите са условни. Планетата е истинска.
Ето защо космическият полет е нещо пагубно. Ако са имали достатъчно късмет да се озоват в околоземна орбита, повечето хора, след малко размишления, започват да мислят по един и същи начин. Държавите, осъществили космическия полет, са го направили преди всичко в интерес на своята нация. Иронията е в това, че почти всички, които са се оказвали в откритото пространство, придобиват изненадващ възглед за една транснационална перспектива, за Земята като единен свят.
Не беше трудно да си представи човек времето, когато човекът ще изпитва лоялност преди всичко към този син свят или дори към грозда от светове, тътрещи се около близката звезда — жълто джудже, към която хората, веднага щом проумяха, че всяка звезда е слънце, прибавиха определителен член: Слънце-то. Едва сега, когато много хора можеха да проникнат в пространството за по-дълго време и можеха да си позволят малко време за размишления, започна да се усеща силата на планетарната перспектива. Оказа се, че значителна част от тези хора, летящи на ниска орбита около Земята, бяха твърде влиятелни долу на Земята.
От самото начало, преди самите хора да нахлуят в космоса, бяха изпращали животни. Амеби, плодови мушици, плъхове, кучета и маймуни се бяха превърнали в дръзки космически първооткриватели. След като все по-дългите космически полети станаха възможни, се установи нещо неочаквано. То нямаше никакъв ефект върху микроорганизмите и съвсем малък върху плодовите мушици. Но при бозайниците, изглежда, нулевата гравитация увеличаваше продължителността на живота. С десет или двадесет процента. Ако живееш при нула g, твоето тяло използва по-малко енергия, за да се бори с гравитацията. Клетките ти се окисляват по-бавно и ще живееш по-дълго. Някои лекари твърдяха, че този ефект ще се окаже много по-отчетлив при хората, отколкото при плъховете. Във въздуха се понесе лек аромат на безсмъртие.
Процентът на нови ракови заболявания сред изнесените в орбита животни беше 80% по-нисък от съответната контролна група на Земята. Левкемията и лимфатичните карциноми бяха с 90% по-малко. Появиха се дори свидетелства, макар и не толкова значими статистически, че процентът на спонтанно оздравяване на кожни заболявания е много по-висок при нулева гравитация. Германският химик Ото Варбург, половин век преди това, бе изказал предположението, че окисляването е причината за много видове ракови заболявания. По-ниското ниво на клетъчно кислородно поглъщане в условията на безтегловност изведнъж се оказа твърде привлекателно. Хора, които в по-ранните десетилетия биха се отправили на поклонничество в Мексико за лаетрил43, сега вдигаха врява да получат билет за космоса. Но цената беше умопомрачителна. Било за профилактика или за клинично лечение, космическият полет бе достъпен само за малцина.
43
Спорно лекарство от началото на века, приготвяно от ядки на кайсии, рекламирано, че лекува ракови заболявания. — Бел.прев.