Ели трябваше да внимава да не потъне в досадата на скучното си ежедневие. Не че колегите й бяха неприятни. Напротив. Но дори ако оставим настрана несъвместимостта между възможна лична връзка и регламентираните отношения на служебна субординация, тя не изпитваше особено влечение към истински интимно обвързване. Беше имала няколко краткотрайни, бурни, но общо взето неангажиращи връзки с тукашни мъже, извън проекта „Аргус“. В този аспект от живота си също изпитваше някаква досада и отегчение.
Седна пред един от екраните и включи слушалките. Съзнаваше, че е безполезна проява на самомнителност да си въобразява, че именно тя самата, заслушана в някой и друг канал, ще засече шаблон. След като мощната компютърна система, която изследваше милиарди канали, не можеше да го направи. Но това й създаваше скромната илюзия, че с нещо е полезна. Облегна се назад, с притворени очи, почти като в полусън. Тода изражение омекотяваше резките черти на лицето й. Наистина е хубава, помисли си неволно техникът.
Както обикновено, чу някакво пращене, непрекъснат ек от случайни шумове. Веднъж, когато прослушваше небесния сектор около звездата AC+79 3888 в съзвездието Касиопея, й се стори, че долавя нечия песен, заглъхваща неравномерно, ту по-силно, ту по-слабо, без да е в състояние да прецени дали там наистина има нещо. Тъкмо към тази звезда предстоеше да полети космическият апарат „Вояджър 1“, сега намиращ се в близост до орбитата на Нептун. Апаратът носеше златна плоча с отпечатани на нея поздрави, картини и песни от Земята. Дали пък те не ни изпращаха музиката със скоростта на светлината, докато ние им изпращахме нашата десет хиляди пъти по-бавно? Друг път, както сега, когато в статичния шум не можеше да се долови никаква подреденост, си спомняше известната фраза на Шанън10 за информатиката, че най-ефикасно кодираното послание е неразличимо от шума, освен ако предварително не разполагаш с ключа за неговото дешифриране. Тя рязко натисна няколко ключа на конзолата пред себе си и събра тесночестотните ленти една към друга, свързани с всяка от двете й слушалки. Нищо. Слушаше в две поляризационни радиочестоти. След това се вслуша в контраста между линеарната и кръговата поляризация. Имаше възможност да избира между един милиард канали. Така може да ти мине целият живот, в опити да надминеш компютъра, вслушвайки се с отчайващо ограничения си човешки мозък и слух, в търсене на някакъв модел.
Хората ги биваше в различаването на едва забележими шаблони, когато наистина съществуваха, но също така бяха способни да си въобразяват, че ги чуват, когато всъщност ги нямаше. Щеше да последва някаква поредица от импулси, която прозвучава за миг като синкопиран ритъм или създава илюзията за къса мелодия. Ели превключи на чифт радиотелескопи, които прослушваха известен галактически радиоизточник, наречен „свирача“, заради разсейването на радиовълните от електродните на редкия космически газ, изпълващ пространството между радиоизточника и Земята. Толкова по-отчетливо беше глисандото, колкото повече електрони срещнеха по пътя си и колкото по-отдалечен от Земята беше източникът на радиовълните. Правила го бе толкова често, че само като доловеше радиосвирача, можеше отведнъж да прецени точно разстоянието, на което се намираше. Този, по нейна преценка, се намираше на около хиляда светлинни години разстояние, твърде далече от околното звездно пространство, но все пак в границите на огромната наша галактика, наречена Млечен път.
Ели включи обичайния режим за изследване на пространството на проекта „Аргус“. Отново никакъв шаблон. Като музикант, който се вслушва в тътена на далечни гръмотевици. Случайните, нищожни признаци за шаблон я преследваха и се загнездваха в паметта й с такава настойчивост, че понякога се връщаше към цикъл записи на изследване, за да провери не съдържат ли нещо, което умът й е засякъл, а компютрите са пропуснали.
През целия й живот сънищата й бяха приятели. Обикновено бяха подробни, добре подредени, цветни. В тях тя, например, се вглеждаше в лицето на баща си или в капака на стария радиоприемник и те, сънищата, покорно й предлагаха визуални подробности. Винаги помнеше сънищата си, до най-тънкия детайл, освен когато беше много напрегната. Например, след защитата на докторската степен или след като скъса с Джеси. Но сега й беше трудно да си спомни образите. И започна да сънува звуци, някак хаотично — като хората, които са слепи по рождение. В ранните утринни часове подсъзнанието й произвеждаше мелодийки, които никога не беше чувала. Събуждаше се, подаваше гласова команда на нощната лампа на тоалетната масичка до леглото, взимаше писалката, оставена там нарочно, разчертаваше нотни линии и нахвърляше мелодията върху листа. Понякога, след дълъг ден, Ели изсвирваше мелодията на звукозаписното си устройство и се чудеше дали я е чула от съзвездието Дракон или от Козирог. Признаваше си разкаяна, че е подведена от електроните и енергийните дупки из схемите на приемниците и усилвателите, и от заредените частици и магнитните полета на студения фин газ сред примигващите далечни звезди.