Обратното също бе възможно: бързо говорещи, маниакални дребни същества, може би. Щъкащи. С бързи и резки движения, които излъчват пълно радиопослание с обем, равен на стотици страници английски текст — за една наносекунда. Разбира се, ако твоят приемник разполага с прекалено тесен лентов канал и можеш да слушаш само тънък обхват от честоти, си принуден да приемеш дългата време-константа. Никога няма да можеш да засечеш рязка модулация. Това е просто следствие от Интегралната теорема на Фурие13 и е пряко свързано с Принципа на несигурността на Хайзенберг14. Така например, ако разполагаш с лентов канал от един килохерц, не можеш да засечеш сигнал с по-бърза модулация от една милисекунда. Ще го възприемеш като сонична мъгла. Лентовите канали на „Аргус“ бяха по-тесни от един херц, така че, за да бъдат засечени, предавателите би трябвало да модулират много бавно, по-бавно от един бит информация в секунда. Още по-бавни модулации — да речем по-дълги от часове — могат лесно да се засекат, стига да пожелаеш да фиксираш телескоп към предполагаемия източник за съответното време и да си изключително търпелив. А има толкова много късчета по небето, които трябва да прегледаш, толкова стотици милиарди звезди, които трябва да претърсиш. Не можеш да си похабиш цялото време само над шепа от тях. Притесни я това, че в нетърпението си да изследват цялото небе за по-малко от един човешки живот време, да прослушат цялото небе, и то на милиард честоти, те бяха забравили както за „бъбривците“, така и за възможните крайно лаконични и мудни събеседници.
Но те със сигурност, уверяваше се Ели, би трябвало да знаят по-добре кои модулационни честоти са приемливи. Би трябвало да са натрупали опит в междузведното общуване и да си дават сметка за възможностите на по-младите цивилизации. Ако съществува широк обхват от възможни импулсни скорости, които приемащите цивилизации биха могли да възприемат, то предаващите цивилизации биха използвали тъкмо такъв обхват. Ще модулират сигнала си в микросекунди. Ще модулират в часове. Какво би им струвало? Почти всички те би трябвало да разполагат с по-мощни машини и с огромни енергийни ресурси, според земните стандарти. Ако искат да общуват с нас, редно е да го направят лесно за нас. Ще изпратят сигнали в много различни честоти. Ще използват много и различни скали на времева модулация. Ще си дадат сметка колко сме изостанали. Просто ще ни съжалят.
Тогава защо все още не сме получили сигнал? Възможно ли е Дейв да е прав? Да няма никъде никакви извънземни цивилизации? Всички тези милиарди светове да линеят, безжизнени и ялови? И единствено в нашия затънтен край на невъобразимо голямата вселена да виреят разумни същества? Колкото и сърцато да се опитваше, Ели не можеше да приеме на сериозно подобна възможност. Тя чудесно прилягаше на човешките страхове и претенции, на недоказаните доктрини за живот след смъртта, на такива псевдонауки като астрологията. Те бяха съвременните превъплъщения на геоцентричния солипсизъм, заблудата, пленила нашите предци, възгледът, че ние сме центъра на Вселената. Аргументът на Дръмлин беше мислим само на тези основания. Ужасно ни се иска да вярваме в тази своя уникалност.
Почакай малко, каза си тя. Та ние все още не сме изследвали напълно Северната небесна полусфера със системата „Аргус“. След седем-осем години, ако все още не сме чули нищо, вече ще можем да се безпокоим. Едва е настъпил моментът в човешката история, когато е станало възможно да издирваме обитатели на други светове. Ако се провалим, значи ще сме проверили нещо, свързано с рядкостта и високата цена на живота на нашата планета — факт, който сам по себе си, ако е така, си струва да бъде научен. А ако успеем, ще променим историята на нашия вид, ще счупим прангите на своя провинциализъм. При толкова висок залог трябва да си готова да поемеш някои малки професионални рискове, каза си тя. Спря на отбивката на пътя, рязко зави, смени два пъти скоростта и даде газ обратно към обсерваторията „Аргус“. Зайците, все още подредени в шпалир покрай шосето, но сега порозовели от лъчите на утрото, проследиха с протегнати вратове отдалечаването й.
Глава 4
Прости числа