Имаше такива, които смятаха, че слушането на сигнала е светотатство и настояваха обсерваториите да спрат; имаше други, които го приемаха като поличба за Второто пришествие и настояваха да се построят още по-големи телескопи, дори в Космоса. Някои предупреждаваха да не се използват руските данни, защото можели да се окажат фалшифицирани или подвеждащи, въпреки че по съвпадащите географски дължини те напълно съответстваха на тези от Ирак, Индия, Китай и Япония. Имаше и такива, които долавяха промяната в световния политически климат и твърдяха, че самото съществуване на Посланието, дори ако никога не бъде дешифрирано, упражнява благотворно влияние над скараните помежду си държави. След като излъчващата го цивилизация е очевидно по-напреднала от нашата, и тъй като явно — поне преди двадесет и шест години — тя не се е самоунищожила, от това следваше, твърдяха някои наблюдатели, че самоунищожението на технологичните цивилизации не е неизбежно. В свят, който трескаво експериментираше с нови видове ядрено оръжие и със средствата за тяхното транспортиране, Посланието се приемаше от огромна част от населението на Земята като повод за надежда. Мнозина го смятаха за най-добрата вест от дълго време насам. От десетилетия младите хора се опитваха да не се замислят много за утрешния ден. Сега можеше да се окаже, че все пак съществува по-добро бъдеще.
Привържениците на подобни оптимистични прогнози понякога, за тяхно собствено неудоволствие, се основаваха на същите аргументи, възприети преди около десетилетие от хилиастичното движение24. Някои хилиасти твърдяха, че настъпването на Третото хилядолетие ще се ознаменува с връщането на Христос, на Буда или Кришна, или на Пророка, който ще установи над Земята милосърдна теокрация, строг в своята присъда над смъртните. Вероятно това щеше да предшества масовото телесно възкресение на Избраните. Но имаше и хилиасти, които смятаха, че неизбежна предпоставка на Пришествието ще бъде физическото унищожение на света, както е било предречено в многобройни, иначе напълно противоречащи си съчинения на древни пророци. Хилиастите на Страшния съд изпитваха нервност от това, че във въздуха се носеше полъха на световното единение и фактът, че с всяка година глобалното количество струпани стратегически въоръжения стабилно намаляваше, особено ги тревожеше. Най-подходящите налични средства да се изпълни основната догма на тяхната вяра от ден на ден намаляваха. Другите кандидати за предизвикване на катастрофални събития — свръхнаселеността, промишленото замърсяване, земетресенията, вулканичните изригвания, парниковият ефект, ледниковата епоха или сблъсъка на някоя комета със Земята — бяха твърде бавни, твърде неправдобоподобни или недостатъчно апокалиптични за тази цел.
Някои пророци на свършека на света проповядваха пред струпалите се поклонници, че освен при нещастни случаи, застраховката живот е белег на отстъпление от вярата; че, с изключение на старите хора, купуването на парцел в гробищата или предварителното уреждане на погребална церемония, освен при крайна необходимост, е вопиеща проява на неблагочестивост. Всички, които вярват, ще се издигнат в плът към небесата и ще се изправят пред трона Господен само след някоя и друга година.
Ели знаеше, че прочутият роднина на Луначарски е бил рядка личност, болшевишки революционер, хранещ научни интереси към световните религии. Но интересът на Виджи към разрастващия се теологичен кипеж по света беше повече от скромен.
— Основният религиозен въпрос в моята страна — й каза той — е дали веганците правилно са осъдили изменничеството на Леон Троцки.
Когато приближиха района на „Аргус“, крайпътната полоса се оказа претъпкана от паркирани автомобили, фургони, каравани, палатки и огромни човешки тълпи. Нощем доскоро спокойните равнини на Сейнт Огъстин се осветяваха от лагерни огньове. Хората около магистралата несъмнено не бяха от състоятелните. Тя забеляза две млади двойки. Мъжете бяха навлекли тениски и износени дънки, пристегнати с колани, вървяха с клатеща се походка, както ги бяха научили съучениците им от горния курс при постъпване в средното училище и говореха оживено. Единият буташе раздрънкана детска количка, в която седеше безгрижно двегодишно момченце. Жените вървяха след съпрузите си, едната държеше за ръка пешеходец, който тепърва усвояваше присъщия на човешкия род начин на ходене, а по издутия напред корем на другата личеше, че само след месец, два на тази затънтена планета ще се роди още един живот.
24
Религиозни фанатици, които вярват в Свършека на света в края на Второто хилядолетие. — Б.пр.