Джос твърдял, че във всяка религия съществува доктринална граница, чието нарушаване оскърбява разума на нейните последователи. Благоразумните хора могат да спорят докъде точно се простира тази граница, но религиите прекрачват далеч отвъд нея, за своя собствена гибел. Хората не са глупави, твърдял той. Малко преди да умре, уреждайки сметките си със земния свят, Ранкин старши се обадил на Джос, че повече не иска да се мярка пред очите му.
В същото време Джос проповядвал, че науката също така не разполага с всички отговори. Намерил несъответствия в теорията за еволюцията. Смущаващите открития, фактите, които не съвпадат с теорията, учените просто подмитат под чергата, говорел той. Всъщност те не са толкова сигурни, че Земята е точно на 4,6 милиарда години, във всеки случай не повече от архиепископ Ъшър, според когото тя е точно на 6000 години. Никой не е проследил хода на еволюцията, никой не е отброявал времето от Сътворението насам. („Двеста-квадрилиона-Мисисипи…“ представил той веднъж картинно положението на счетоводителя на времето, отброяващ секундите от възникването на света.)
Теорията на Айнщайн също така била недоказана. Не би могло да се пътува по какъвто и да е начин по-бързо от светлината, твърди Айнщайн. Откъде знае? Той самият колко се е приближил до скоростта на светлината? Теорията на относителността е само метод за опознаване на света. Айнщайн не би могъл да ограничи това, което човечеството може да постигне в далечно бъдеще. И Айнщайн определено не би могъл да очертае границите на това, което Бог може да постигне. Не били могъл Бог да пътува по-бързо от светлината, ако пожелае? Не може ли Бог да накара нас да пътуваме по-бързо от светлината, ако пожелае? И в науката има крайности, както и в религията. Благоразумният човек не би трябвало да изпитва панически страх и от двете. Съществуват много тълкувания на Светото писание, както и много интерпретации на физическия свят. И двете са Божие творение, така че и двете са взаимно състоятелни. Там, където съществува несъответствие, или ученият, или теологът — а може би и двамата — не са си свършили работата.
Палмър Джос съчетаваше еднакво суровата си критика към науката и религията с ревностни апели за нравствено очищение и с респект към интелигентността на неговото паство. Постепенно той си спечели репутация в национални мащаби. По време на дебати за преподаването на „научния креационизъм“27 в училищата, за етичните проблеми около аборта и замразените ембриони, или за допустимостта на генетичното инженерство, той се стараеше в своя характерен стил да провежда среден курс, да примири карикатурните образи на науката и на религията. И двата воюващи лагера се гневяха от неговите намеси. От това собствената му популярност растеше. Стана доверено лице на президенти. Откъси от неговите проповеди се цитираха в есеистичните рубрики на по-големите светски списания. Но той отхвърляше много покани и отказваше глупави предложения от рода на това, да основе електронна църква. Продължаваше да живее скромно и рядко — освен когато го канеше самият президент или го молеха да участва в някой общоцърковен събор — напускаше селския Юг. Освен обичайния патриотизъм, той по правило не се месеше в политиката. В област с толкова много състезатели, много от които със съмнителна честност, Палмър Джос се превърна, със своята ерудиция и авторитет, в най-изтъкнатия проповедник на християнския фундаментализъм на своето време.
Дер Хеер я попита дали могат да вечерят някъде двамата на спокойствие. Предстоеше му да отлети за лятната сесия с Виджи и съветската делегация, за да обсъдят последните резултати от общите усилия да се преведе Посланието. Но централният район на южно Ню Мексико гъмжеше от представители на световните медии и не съществуваше нито един ресторант на разстояние от сто километра околовръст, където можеха да поговорят, без да бъдат забелязани и чути. Затова тя сама приготви вечеря в скромния си апартамент, близо до общежитието за гостуващи учени в комплекса „Аргус“. Имаше много неща, за които да поговорят. Понякога изглеждаше, че съдбата на целия проект виси на президентски косъм. Но лекият трепет на очакване, който тя почувства малко преди появата на Кен, бе причинен, както смътно си даде сметка, от нещо повече. Джос не беше част от професионалните теми, затова заговориха за него, докато зареждаше съдомиялната.
27
Религиозна доктрина, според която истината за възникването на вселената е упомената в Библията. — Б.пр.