Също толкова необремененият Виджи й представи нов субект:
— Моята приятелка Мийра — обяви той. — Тя е екдизиаст34 — нали това е подходящата дума? Когато работи във вашата страна, прави представления за професионални групи, по време на срещи и конференции. Мийра казва, че когато си сваля дрехите пред мъже от работническата класа — по време на синдикални събрания и други подобни, — те подивяват, крещят неприлични изрази и се опитват да скочат при нея на сцената. Но когато прави абсолютно същото пред лекари и адвокати, те си стоят невъзмутимо на мястото. Всъщност, казва тя, само някои си облизват устните. Въпросът ми е: дали животът на адвокатите е по-здравословен от този на металурзите?
Това, че Виджи имаше многобройни подвизи по тънката част, отдавна беше известно. Подходът му към жените беше толкова директен и есктравагантен — самата тя бе изключение, нещо, което едновременно я удовлетворяваше и тревожеше, — че те можеха винаги да му кажат „не“, без никакво притеснение. Ала много от тях казваха „да“. И все пак новината за Мийра й дойде малко неочаквано.
Предиобеда бяха прекарали в последни съпоставки на бележки и интерпретации на новите данни. Продължаващото излъчване на Посланието беше достигнало до нов, съществен стадий. От Вега се предаваха диаграми по начина, по който се предават вестникарски снимки по телефонната линия. Всяка диаграма представляваше подреден растер. Количеството малки черни и бели точки беше произведение на две прости числа. На свой ред простите числа съставляваха самото предаване. Имаше много такива диаграми, следващи една подир друга, без изобщо да са свързани с текста. Приличаха на кола от лъскави илюстрации в края на книга. След излъчването на дълга поредица от диаграми, неразгадаемият текст продължаваше. Поне от част от диаграмите ставаше очевидно, че Виджи и Архангелски са прави — Посланието, поне отчасти, наподобяваше низ от инструкции, чертеж за построяването на машина. Машина с неизвестно предназначение. На пленарната сесия на Световния консорциум за Посланието, която предстоеше да се проведе утре в Елисейския дворец, тя и Виджи щяха да изложат за пръв път част от подробностите пред представителите на други държави, включени в Консорциума. Но мълвата за хипотезата за машина тръгна тихомълком.
Докато обядваха, Ели му разказа накратко за срещата си с Ранкин и Джос. Виджи я изслуша много съсредоточено, но не й зададе въпроси. Получи се така, сякаш тя му изповядаше някакво особено лично преживяване и може би точно това събуди у него известни асоциации.
— Новата ти приятелка Мийра е стриптизьорка? — попита сега Ели. — С международна изява?
— След като Волфганг Паули е открил Принципа на изключването, докато гледал Фоли-Берже, сметнах за свое професионално задължение да посещавам Париж колкото може по-често. Смятам го за свой личен дълг към Паули. Но не знам защо, все не мога да убедя нашите власти, че такива командировки си струват сами по себе си. Така че, от време на време, се налага да се занимавам по малко и с физика. Но при подобни обстоятелства — тоест, когато се срещна със същества като Мийра — си оставам студент по природа, очакващ да го порази прозрението. — Тонът му рязко сви от експанзивност към прагматизъм. — Според Мийра американските мъже-професионалисти са сексуално затормозени и изпитват тягостно чувство за вина.
— Нима? А какво смята Мийра за руските мъже-професионалисти?
— А, от тази категория тя познава само мен. Така че, разбира се, впечатлението й е добро. Смятам утре да прекарам деня с Мийра.
— Но всички твои приятели ще бъдат на заседанието на Консорциума — подхвърли Ели предпазливо.
— Да, радвам се, че и ти ще си там — отвърна й той навъсено.
— Какво те притеснява, Виджи?
Той помълча дълго, преди да отговори, след което започна с леко, нехарактерно колебание.
— Не е точно притеснение. Може би просто грижи… Ами ако Посланието наистина се окаже чертеж за конструиране на машина? Ще строим ли машината? Кой ще я строи? Всички заедно? Консорциумът? Обединените нации? Няколко конкуриращи се държави? А ако нейното строителство се окаже изключително скъпо? Коя страна ще плаща? И за какво? Ами ако не задейства? Може ли строителството на машината да затрудни икономически някои държави? Може ли да им създаде други проблеми?