В следващите години премахването на ядрените глави продължаваше ритмично. Отначало само се стопи тлъстината на въоръженията, което внесе незначителни изменения в стратегическите доктрини. Но по-големите съкращения вече се усетиха и най-дестабилизиращите оръжейни системи бяха премахнати. Беше нещо, което експертите смятаха за невъзможно и го бяха обявили за „противоречащо на човешката природа“. Но смъртната присъда, както е отбелязал Самюъл Джонсън35, чудесно концентрира човешкия ум. В изминалата половин година премахването на ядрените въоръжения от страна на Съединените щати и Съветския съюз навлезе в нова фаза и скоро двете страни щяха да разменят доста напористи инспектиращи екипи — въпреки неодобрението и публично прогласяваната загриженост от страна на военните в двете страни. Обединените нации започнаха да се оказват неочаквано ефективни в решаването на международни спорове, след прекратяването на военните конфликти в Западен Иран и на границата между Чили и Аржентина. Заговори се дори, при това не съвсем без основания, за предстоящо подписване на договор за ненападение между НАТО и Варшавския пакт.
Делегатите, които пристигаха за първата пленарна сесия на Световния консорциум за Посланието, бяха предразположени към сърдечност до степен, несъпоставима с предишните десетилетия.
Представена бе всяка нация, която разполагаше макар и с трошици от Посланието. Всяка от тях бе изпратила както научни делегати, така и политически представители. Изненадващо голям брой бяха изпратили и представители на военните среди. Делегацията на Обединеното кралство включваше Висконт Боксфорд, Пазителя на малкия кралски печат — титла, която Ели намираше за смешна. Делегацията на СССР се водеше от Б. Я. Абухимов, президент на Съветската академия на науките и Гостридзе, министър на полу-леката (или средно-тежката) промишленост. Архангелски играеше значителна роля в състава й. Президентът на Съединените щати бе настояла дер Хеер да оглави американската делегация, която също така включваше помощник-държавния секретар Елмо Ноникът и Майкъл Киц, наред с останалите, като представител на Департамента по отбраната.
Огромна и подробна карта на света в мащабна проекция показваше разположението на радиотелескопите по планетата, в това число и съветските наблюдателни океански кораби. Ели се огледа из наскоро преоборудваната конферентна зала, съседна на кабинетите на президента на Франция. Едва във втората година на своя седемгодишен мандат, той полагаше големи усилия да осигури успех на конференцията. Многобройни лица, знамена и национални облекла се отразяваха по дългите, подредени в дъга махагонови маси и облицованите с огледала стени. Тя разпозна малцина от политическите и военни фигури, но във всяка делегация изглежда имаше включен по някой познат учен или инженер: Анунциата и Ян Бродерик от Австралия; Федрика от Чехословакия; Броде, Кребилон и Боало от Франция; Кумар Шандрапурана и Деви Сухавати от Индия; Хиронага и Мацуи от Япония… Ели долови силно технологичния и не толкова радиоастрономически профил на мнозина от делегатите, специално на японците. Идеята, че в дневния ред на тази среща може би ще бъде включена темата за строителството на някаква огромна машина, най-вероятно бе наложила промени в състава на делегациите в последните минути.
Също така разпозна Малатеста от Италия; Бендебау, физик, заел се с политика, Клег и негово благородие сър Артър Хейтъс, бъбрещи зад „Юниън Джак“ — флагчето на Великобритания, каквито човек можеше да види по ресторантските маси във всеки европейски курорт; Хайме Ортиз от Испания; Пребула от Швейцария, което беше странно, тъй като Швейцария, доколкото тя знаеше, дори нямаше радиотелескоп; Бао, който се бе справил брилянтно със задачата да изгради китайската система от радиотелескопи; Винтергаден от Швеция. Тук имаше изненадващо големи делегации от Саудитска Арабия, Пакистан и Ирак. И, разбира се, руснаците, сред които искрено се смееха Надя Рождественская и Генрих Архангелски.