— За какво? Какво искаш да кажеш?
— Най-доброто, което може да ни се случи, е да ни изкарат глупаци.
— Но кой?
— Ароуей, не разбираш ли? — Една от вените по шията на Луначарски запулсира. — Удивен съм, че не го разбираш. Земята е едно… гето. Да, гето. Всички хора са натъпкани в това гето. Ние само бегло сме дочули, че извън това гето съществуват големи градове с просторни булеварди, изпълнени с дрожки37, по които се разхождат красиви жени с благоуханни парфюми, облечени в кожени палта. Но хубавите градове са твърде далече и ние сме твърде бедни, за да стигнем до тях, дори и най-богатите от нас. Все едно, знаем, че те не ни искат. Тъкмо затова са ни оставили в това жалко малко селце.
И ето, сега идва поканата. Както се изрази Ши. Луксозна, елегантна. Изпратили са ни изящно гравирана карта и празна дрожка. Трябва да изпратим петима наши съселяни и дрожката ще ги откара… — къде? Кой знае? До Варшава. Или Москва. Може би дори до Париж. Разбира се, някои се изкушават да отидат. Винаги ще се намерят хора, които ще са съблазнени от подобна покана, или които мислят, че това е единственият начин да се измъкнат от нашето забутано селце.
И какво мислиш ще се случи, когато пристигнем там? Мислиш ли, че Великият херцог ще ни покани на тържествена вечеря? Дали президентът на Академията ще ни зададе интересни въпроси за ежедневието в нашата западнала паланка? Допускаш ли, че Руският православен патриарх ще си направи труда да побеседва учено с нас на тема сравнителна религия?
Не, Ароуей. Ние ще зяпаме глупаво и ще се мотаем като селски дръвници сред големия град, а те дискретно ще се подсмихват зад нас в шепите си. Ще ни показват на любопитните. Колкото по-изостанали сме ние, толкова по-добре ще се чувстват те, толкова по-уверени ще са в себе си.
Това е квота. На всеки няколко месеца петима от нас отиват да прекарат уикенда на Вега. Да съжалим провинциалистите и да им дадем да разберат кои са по-добри от тях.
Глава 13
Вавилон
Главният компютър КРЕЙ 21 в „Аргус“ беше инструктиран да съпоставя ежедневната жътва на данни от Вега с по-ранните записи от Трето ниво на палимпсеста. Всъщност дълга и неразбираема последователност от нули и единици се сравняваше автоматично с друга, по-ранна подобна последователност. Това представляваше част от масивната статистическа вътрешна съпоставка на различните откъси от все още недешифрирания текст. Съществуваха едни и същи кратки низове от нули и единици — наричани с надежда от аналитиците „думи“, — които многократно се повтаряха. Много последователности се появяваха само по веднъж на хиляди страници текст. Статистическият подход към дешифрирането на съобщение беше познат на Ели още от прогимназията. Но скритите зад рутинния анализ подпрограми, осигурени от специалистите от Националната агенция за сигурност — едва след личното указание на президента и придружени с команди да се самоунищожават в случай, че някой се опита да ги разгледа отблизо, — бяха направо гениални.
Какви ли изумителни способности на човешката изобретателност, мислеше си Ели, бяха посветени на изкуството да се четат чужди писма. Глобалната конфронтация между Съединените щати и Съветския съюз — напоследък, разбира се, малко поотслабнала — все още изяждаше световния ресурс. Не ставаше въпрос само за финансовите ресурси, посветени на военните кръгове във всички държави. Сумата беше почти два трилиона долара годишно и сама по себе си главозамайващо висока, при положение, че съществуваха толкова много неотложни човешки потребности. Още по-лошо беше това, че на военните цели бе посветено огромно интелектуално усилие.
Беше изчислено, че почти половината от учените на планетата работеха за едно или друго от близо двестата по-големи военни ведомства по света. И това съвсем не беше утайката от докторските програми по физика и математика. Някои от колегите й се успокояваха с тази мисъл, когато възникнеше досадният проблем какво да кажат на някой доскорошен кандидат за докторат, привлечен да работи, да речем, в някоя от оръжейните лаборатории. „Ако имаше капка талант, щяха да му предложат поне асистентско място в Станфорд“, беше казал веднъж Дръмлин при подобен повод. Не, към военното приложение на естествените науки и математиката се привличаха хора с определена умствена нагласа и характер — хора, които си падаха, например, по големи експлозии; такива, на които липсваше вкус към личното съревнование и които, за да си отмъстят за преживяна обида в училище жадуваха за военна власт; или неуморими в решаването на пъзели, които жадуваха да дешифрират и най-сложното чуждо съобщение. Понякога подтикът им имаше политическа основа, предизвикан от международни спорове, имиграционна политика, преживени от войната ужаси, полицейска бруталност или от националната пропаганда на една или друга държава отпреди десетилетия. Мнозина подобни учени, Ели знаеше това, наистина притежаваха големи способности, колкото и да изпитваше резерви към техните мотиви. Опитваше се да си представи какво би могло да допринесе това огромно количество талант, ако се посветеше на добруването на човешкия вид и на планетата.