— Аз не искам едностранни действия. Просто искам да съм сигурна, че никой друг не е предприел едностранни действия. Добре, да се върнем на вашия буквар. Вие знаете как се казва вярно — невярно, ако — то, и че пространството е криво. И как ще построите Машината с това?
— Знаете ли, тази настинка или каквото и да е изобщо не е забавила мисълта ви. Ами, просто оттам нататък се продължава. Например, разчертават ни периодична таблица на елементите, за да ни съобщят имената на химическите елементи, идеята за атом, за атомно ядро, протони, неутрони, електрони. Следва кратко припомняно на квантовата механика, просто за да са сигурни, че внимаваме в час — между другото в този опреснителен урок намерихме някои нови за нас прозрения. После урокът започва да се съсредоточава върху отделните материали, необходими за конструирането. Например, по неизвестни причини са ни необходими два тона ербий39, поради което ни описват много умна технология за извличането му от най-обикновени руди.
Дер Хеер вдигна ръка в умолителен жест.
— Само не ме питайте защо са ни два тона ербий. Никой няма и смътна представа.
— Няма да те питам. Но ми кажи как ви научиха колко е един тон.
— Описват ни го в Планкова маса. Единица маса на Планк се равнява на…
— Добре, добре. Няма значение. Нещо, което физиците из цялата вселена го знаят, нали? Аз така и не го бях чувала. Сега, по същество. Разбираме ли достатъчно добре буквара, за да започнем да четем Посланието? Ще можем ли да построим това нещо или не?
— Отговорът изглежда е „да“. Разполагаме с буквара едва отпреди няколко седмици, а вече цели глави от Посланието ни падат в скута, разчетени. Схемата е ужасно сложна, обясненията са изключително подробни и доколкото можем да преценим, в цялото описание на устройството на Машината има изобилни повторения. Ще се постараем да ви приготвим триизмерен макет на Машината за това заседание по подбора на екипажа във вторник, ако дотогава се чувствате по-добре. Засега липсва обяснение какво прави тази Машина и как точно действа. Има и някакви странни органични химически компоненти, в които няма никаква логика да са част от машина. Но почти всички изглежда смятат, че можем да построим това нещо.
— Кои са против?
— Ами, Луначарски и руснаците. И Били Джо Ранкин, разбира се. Все още има хора, които се боят, че Машината може да взриви света или да наклони земната ос, или нещо от този род. Но това, от което най-много са впечатлени учените, е колко грижливо са съставени инструкциите, колко много различни начини прилагат, за да ни обяснят едно и също нещо.
— А какво смята Елеанор Ароуей?
— Тя казва, че ако искат да ни направят нещо, ще дойдат тук след около двайсет и пет години, а за двайсет и пет години ние няма да можем да направим нищо, за да се защитим. Те са твърде далеч пред нас. Затова според нея трябва да строим, а ако се страхуваме от екологични рискове, да я построим някъде на по-отдалечено място. Професор Дръмлин смята, че ако искаме, можем да я построим и в центъра на Пасадена, все му е едно. Всъщност, той казва, че ще бъде там всяка минута, докато Машината се строи, така че ако гръмне, ще пострада пръв.
— Дръмлин, това беше този, дето пръв се сети, че е чертеж на Машина, нали?
— Е, не съвсем, той…
— Ще изчета внимателно целия доклад преди това заседание във вторник. Нещо друго?
— Сериозно ли обмисляте възможността да се даде на Хадън да построи Машината?
— Не зависи само от мен, както знаеш. Този договор, който коват в Париж, ни дава някъде около една четвърт. За руснаците една четвърт, на китайците и японците заедно още една, и последната четвърт, грубо казано, за останалата част от света. Много държави искат да построят Машината или поне част от нея. Всички мислят за престижа, за новите производства, за новите знания. Стига някой да не се опита да ни изпревари, дотук всичко ми се струва приемливо. Възможно е Хадън да получи дял. Какъв е проблемът? Смяташ, че не е достатъчно технически компетентен ли?
— Разбира се, че е. Просто…
— Ако нямаш нищо друго, Кен, ще се видим във вторник. Стига вирусът да ми позволи.
Когато дер Хеер затвори вратата и пристъпи в гостната, последва взрив от президентска кихавица. Офицерът с извънредни пълномощия за Деня, седнал вдървено на едно канапе, се стресна. Куфарчето в краката му беше тъпкано с кодове за обявяване началото на ядрена война. Дер Хеер го успокои, като му махна неколкократно с разперени пръсти. Офицерът му отвърна с извинителна усмивка.