„Какво и колко ядрено оръжие е в състояние да произведе сега Япония?“ — това бе следващият ми въпрос. Инженерът каза, че от регенерираните отпадъци на горивото за атомните реактори на японските електроцентрали — в страната има двайсет и четири АЕЦ — всяка година се получава толкова плутоний, колкото е необходимо, за да бъдат произведени около четиристотин ядрени заряда със средна мощност. В последния петгодишен отбранителен план е наблегнато върху производството на изтребители бомбардировачи F-15 и ракети „земя-земя“. Според японския печат те са способни да пренасят ядрено оръжие.
Важно е да научите за действително случилата се авария в атомната централа в залива Цуруга, преди да прочетете романа.
Според изчисленията на инженера през 1981 година всеки десет дни в японските АЕЦ е ставала авария. Двайсет и пет от тези аварии са били големи, включително и аварията в АЕЦ в залива Цуруга. В резултат от престъпната немарливост на администрацията на централата изтекла навън четирийсет тона силно радиоактивна течност. В продължение на четирийсет дни администрацията криела аварията от властите и от околните жители. Шейсет работници изчерпвали течността с кофи. Не е ли истински трагичен фарс: ламаринената кофа съжителствува с атомния реактор! Инженерът каза това с тъжна усмивка и болезнено добави, че сега всеки от шейсетте работници е пациент на такава болница, в каквато лежи той.
Но докато за създаването на ядрено оръжие в Япония засега говорят с интонациите на предположенията, относно производството на друго средство за масово унищожение на хора — бактериологичното оръжие — се изказват съвсем определено. „Ние сме длъжни да произвеждаме бактериологично оръжие“ — заяви депутатът от управляващата Либералнодемократична партия Масааки Накаяма. „Длъжни“ са — ни повече, ни по-малко. Другояче не може да бъде. В романа, който разобличава домогванията на „търговците със смъртта“ — промишлените магнати и техните политически протежета, Моримура, разбира се, не можеше да отмине с мълчание подготовката на Япония и САЩ и за бактериологична война. Но събраният от писателя материал се е оказал толкова много и е бил толкова злободневен и сензационен, че веднага след „Контейнери на смъртта“ се появи още една самостоятелна книга документалната повест „Кухнята на дявола“, вече позната на съветския читател.
„Контейнери на смъртта“ и първата част на „Кухнята на дявола“ вече бяха станали в Япония бестселъри, когато Моримура най-после успя да отдели време и да даде интервю за Съветската телевизия. Срещнахме се в една стая на токийския хотел „Ню Отани“, наета специално за снимане на интервюто. Предпазливостта, с която писателят пристигна в хотела, намери обяснение в отговорите на моите въпроси. „Опитва ли се някой да пречи на работата ви?“ — попитах го аз. „И още как!“ — каза Моримура. „А кой?“ — „Тези, които ме обвиняват, че моите книги опозорявали Япония“ Моримура имаше предвид членовете на десните и фашистките организации.
„Има ли връзка между сегашната разработка на бактериологично оръжие от Съединените щати и резултатите от експериментите на «отряд 731»?“ — попитах писателя. „Отряд 731“ от състава на японската Квантунска армия се е занимавал в Манджурия с изучаване на начините за водене на бактериологична война срещу СССР и Китай. В романа „Контейнери на смъртта“ Моримура изтъква съвсем определено тесните връзки между бивши служещи в „отряд 731“ и специалисти по бактериологичната война в американската армия. Но романът е художествено произведение. А аз исках да науча от писателя намерил ли е документално потвърждение на написаното в книгата.
„Установих съвсем точно, а и самите Съединени щати признават, че след края на Втората световна война резултатите от експериментите на «отряд 731» са попаднали у американците — каза Моримура. — Освен това началникът на отряда генерал-лейтенант Широ Ишии е дал лично на американците подробни обяснения. САЩ са използвали данните от «отряд 731» — подчерта Моримура — за собствените си разработки на бактериологично оръжие. В една шифрована телеграма на американското разузнаване от Токио до Вашингтон се казва следното: «Стойността на японските данни за бактериологичното оръжие е толкова висока — процитира телеграмата Моримура, — че надминава многократно ползата от преследването на Широ Ишии за военните му престъпления. Тези данни се отнасят — продължи да цитира по-нататъшния текст на телеграмата писателят — до изработването на бактериологични средства, които са най-подходящи за условията на Далечния изток и сибирските райони със студен климат.» Резултатите от това престъпно съучастничество тепърва ще карат света да изтръпва неведнъж от ужас.“ — завърши уверено Моримура.