Напълно неочаквано за Турецки Юра Фьодоров подкрепи Меркулов:
— Аз вече съвсем накратко доложих за делото на генерала. Сега нашата цел е да арестуваме грузинеца. Само че въпросът е как да го намерим в Германия и по какъв начин да го арестуваме. Ех, скъпи господа, минаха добрите стари времена. Никого нямаше да питаме, а щяхме да го доставим по най-добрия начин в родината.
И Фьодоров продължи със свойственото му красноречие надълго и нашироко да философства, а всъщност да баламосва кадровика Лагунин, като основателно смяташе, че оня не разбира абсолютно нищо от оперативна работа. Виж, да ставаше дума за интриги — тогава друго нещо.
В това време Олег, който наблюдаваше внимателно Костя, кой знае защо се усмихна и се наклони към Саша, за да предложи тост за скорошната му отпуска:
— Най-после, Саша! Много се радвам за теб и че тази идиотска история свърши. Нали ти казвах: всичко е много по-просто, отколкото изглежда на пръв поглед. Хайде, за твоята отпуска в славния град Мюнхен, или къде си решил да ходиш? И за твоите момичета. Поздравявам те от сърце!
Говореше искрено, че се радва на „освобождението“ на Саша, а той съвсем не искаше да го лъже. Но нали през последните дни нямаше възможност да се срещнат, за да обсъдят спокойно новооткритите факти. А сега, след изказването на Меркулов и Фьодоров, след като делото бе красиво и просто сервирано на публиката в лицето на „гнидата“ Лагунин, Турецки нямаше право да си отваря устата и да говори по свое виждане. И още една скрита мисъл не просто го тревожеше, а го обиждаше: мадамата май е пийнала повечко, очичките на Танечка заблестяха, вълнуващият бюст се залюля. Да спре, да почине малко, да предупреди Грязнов да бъде по-бдителен, но нима можеш да вдигнеш сега народа от масата, където колкото и да ядеш, пак ще остане повече. А ако успее да ги вдигне, току-виж ще може да им напомни за часа: демек утре е работен ден, не е ли време да си ходим, ненагледни гости? Шура тъне в генералските лаври, тя си е вкъщи. А лично на Турецки сега много му се искаше да удари две чаши и да забие нос във възглавницата.
— Братлета! — започна с известна безцеремонност, събрал кураж като не много трезвен човек. — Защо не направим за нашата скъпа Александра Ивановна, или Шурочка, един валс?
— Става! — зарадва се Костя и като присвиваше очи, погледна Саша. — Помня, че веднъж…
— Ох, какво говориш, Костенка! — изглежда, като знаеше за какво ще стане дума, Шура замаха с две ръце. — Как не те е срам?!
— Аха! — Турецки се зарадва, без да знае за какво си говорят, но за да повдигне градуса. — Хайде, започвайте! Олег, твоята майка къде държи музиката?
След три минути Олег свали от стенния гардероб грамофон с плочи, естествено, без да използва никакви табуретки. Но какъв грамофон! Сигурно е бил по-малкият брат на оня грамофон от началото на петдесетте години, тоест още преди Турецки да се е появил на този свят. Оттам Олежка свали и цяла камара прашни плочи. Шура веднага занарежда, заохка и се засили към кухнята за парцал.
Някои от гостите започнаха оживено да прехвърлят старите плочи, разпознавайки певци, спорейки, доказвайки нещо. А Саша подхвана Грязнов под ръка и го измъкна на балкона — да запушат. Когато запалиха, рече:
— Слушай, Слава, знам, че вашите отношения с Олег са… малко обтегнати, впрочем това са си ваши лични работи. Но хич не ми се иска да се скарате напълно. Затова те моля да следиш Татяна. Разбира се, ако тя има значение за теб. Според мен госпожицата малко попрекали в чашките, а, Олег…
— Стига, Саша. Таня е нормална жена. Пък и ние вече се каним да тръгваме. Не се коси, приятелю.
— Твоя работа.
В стаята засвири музика със старинни гласове, запя Утьосов.11 Те се върнаха при гостите и видяха, че масата вече е преместена до стената, а в освободеното от столовете пространство Шурочка плува в кръгове, вдига нагоре ръце и докосва с пръстите си наобиколилите я мъже. И всеки, когото докосва, веднага танцува с нея два-три кръга. Симпатично измислено — да не обиди никого. Татяна бе опряла рамо до библиотеката, смееше се нещо, разказваше, жестикулирайки с хубавите си ръце. Слушаше я Олег, който сякаш искреше от смях.
11
Леонид Утьосов — организатор, ръководител и солист на първия руски джаз, изпълнител на популярни песни. — Б.пр.