— Да… А нямаш ли там някой?
— Защо са ми? Нали ти казах: и аз имам нещо такова, че всички тия пипотиазини… Но аз съм съвсем друго нещо. Там, казваш? Трябва да помисля, да попитам внимателно, може някой от нашите да е и там. Но не мога да обещая.
— Но нали ще опиташ?
— Ще се постарая — Ким подчерта думата — да опитам. А пък актчето съм ти го приготвил.
Той извади от бележника си сгънат на четири лист и го подаде на Турецки. Всичко е правилно: акт… направени са следните изследвания… показаха… и ето накрая: наличие на отрова от групата на пипотиазините.
— Ще ти помогне ли? — професор Курзаев погледна скептично следователя.
— Непременно. Дълбок поклон, скъпи докторе. Ако има нещо — нали знаеш, за теб съм готов да обърна света.
— Живей си засега спокойно — засмя се Ким и стисна ръката на Турецки.
5.
Той пътуваше към Научно-техническия отдел и разсъждаваше по един въпрос: помощ или ново главоболие е актът от експертизата за териториалните следователи, които се занимават с делото за самоубийството на Кочерга? Най-вероятно — второто. Самоубиецът може да бъде предаден на земята, трябва да се съобщи за това на вдовицата. Макар че каква вдовица е тя? Разведени са май от година. Или просто са се разделили? А има ли смисъл да уточнява? Тя има пари за погребението му. Кочерга казваше, че й донесъл. За първи път донесъл… За собственото си погребение. Трябва да й подскажат: тя може да разчита на част от капитала му, вложен в залата с игрални автомати в Германия. Но нека по-добре отиде лично при нотариус или адвокат, да се посъветва… Сега за погребението. Трябва да се очаква, че сътрудниците на банка „Златен век“ няма да изявят голямо желание да погребват убиеца на горещо обичания си шеф. Кой ще се занимава с това? А, Александър Борисович? Ще възложите на някого? Та грешката е ваша! Какво пък, да се надяваме, че държавата няма да обеднее, като погребе за своя сметка един от своите граждани, които не са били големи късметлии…
С такива не най-хубави мисли пристигна при криминолозите. И — първото разочарование: Вера Константиновна, притежателката на чаровния, кадифен, ласкав и приспиващ глас, се оказа суха и висока, може би стара мома, остроноса и некрасива. Не е ясно защо Володя Яковлев подбелва очи. Може да е заради гласа! Ах, този глас! Когато тя заговори, Турецки веднага забрави за несимпатичната й външност. Птицата Сирин12! Ако трябва да говорим честно, кой ще дойде за тия нещастни копейки или рубли да опъва каиша в НТО? Мая Плисецка ли? Или Ирина Хакамада? Как ли не, има да чакаш! А поне има глас… Току-виж Яковлев хлътнал.
Турецки погледна резултатите от проведените изследвания в автомобил марка „Фолксваген“, номер ММЗ 75–83. Открити са пръстови отпечатъци… На Виктор Антонович Кочерга! На страничното стъкло, на облегалката на предната седалка. Значи са го карали на задната… Така, парчета от ампула… Ето отговорът: в колата са му сложили инжекция, да, може да не е първата. Кочерга утихва. Завежда приятелите си вкъщи. Съседката Зубова е слушала високите им гласове. Инсценировката успява. А по-нататък е известно… Още отпечатъци. Да, тези са или на килърите, или на Станислав Волков. Което се изяснява в момента.
— Вера Константиновна — обърна се той към нея, — моля ви, сравнете пръстите оттук — Саша й подаде отчетния лист за фолксвагена, — с тези, които са при вас.
Тя взе материала и отиде в ъгъла на лабораторията, на своето място. Саша излезе в коридора да изпуши една цигара.
Изобщо за тази операция Семьон Семьонович Мойсеев щеше да се нуждае от два пъти по-малко време…
— Има. Могат да се идентифицират. Но тези групи са неизвестни.
— Проверявахте ли ги в специалния отдел?
— Да, разбира се, там ги няма.
— Тогава — Турецки й се усмихна с благодарност, — пазете ги по-добре от зеницата на окото си. Ще дойде и тяхното време, усещам го.
Ето, увеличиха главоболията на следователите по делото на Кочерга. Турецки се успокояваше така, надявайки се, между другото съвсем напразно, че ще му се размине…
6.
Турецки позвъни на Костя и съобщи резултатите от двата анализа. И вече виждаше как Меркулов ожесточено мачка брадичката си. Има си хас! Тъкмо прекратиха делото, а сега — ето на! Подарък! Но нали тези два епизода не са тяхна грижа. С тях трябва да се занимават муровците, колкото и Юра Фьодоров да желае да ги обедини в една папка и да я остави на бюрото на Саша. Изглежда, интуицията не е подвела и него.
12
Митична райска птица-дева, която при слизането си на земята очаровала хората с пеенето си. — Б.пр.