— Костя, колкото и да ни е неприятно, пак сме загазили. Ако, разбира се, гибелта на още един свидетел по вина на старши следователя по особено важни дела и т.н. господин Турецки може да се назове с толкова лекомислена дума. Все пак „бръмбарчето“ отново е задействало.
Саша не възнамеряваше да намеква на Меркулов, че и той има частица вина в това извънредно произшествие — ако не бяха тръгнали днес с раздрънканата му жигула, а с неговата служебна кола, Семьон сигурно щеше да остане жив. Саша нямаше да разказва на Костя нищо и никой нямаше да научи, че килърите са се объркали в понеделник през нощта и са убили друг човек. Да, именно днес, само преди няколко часа, твърде заинтересувани хора са слушали съобщението му и веднага са взели незабавни мерки, като са накарали да замълчи завинаги човека, който случайно е видял двамата пътници от мерцедеса.
А ето и изводът: единият от двамата може да се окаже убиецът, и сега — той или неговите лакеи, не е важно — внимателно наблюдават Турецки и го изпреварват с една крачка. Само една, но тя носи смърт. И кой е следващият — самият Турецки ли? А защо не?
Костя май вече не се радваше, че се е поддал на Шурините емоции. Новата информация направо го извади от релсите, които напоследък обожаваше: народът иска съвет, как да откажем на народа?! Или това не са житейските релси, а начин на мислене? Все пак са расли в страната на Съветите… Има такова мнение… А после — главата хвръква! С една дума, работата е много лоша.
Той каза на Грязнов, че за днес са му останали още маса несвършени задължения, сбогува се набързо с гостите, които, изглежда, сами започнаха да разбират, че личните им грижи са малко неуместни, когато наоколо стават такива работи, и също станаха. Саша нямаше какво повече да чака, защото ако не друго, гостите поне бяха достатъчно подсигурени със служебен транспорт, и замина при Олег.
Ако трябва да сме честни докрай, днес Турецки нямаше никакво желание да вижда когото и да било. Но… Олег не се отнасяше към „всички“. И като завиваше към Останкино, Саша беше сигурен, че освен обещаната информация, която възнамеряваше да получи от Олег, сигурно може и хубаво да се натряска. Беше забелязал, че по-малкият син на Шура умее да прави подходяща компания и се получава не лошо.
Саша си помисли и друго. Още два такива провала и вече не той сам ще напусне, а много елегантно ще помолят „важния“ следовател от Главна прокуратура да напише заявление за преминаване на длъжността следовател някъде в Орехово-Зуевската районна прокуратура. Това в най-добрия случай. Понеже Саша още нямаше пенсионен стаж, а сега май няма и да може да го навърти.
13.
Олег се отнесе с известна доза хумор към душевното смущение на Турецки. Но когато в най-общи линии Саша му разказа за преследващите го неуспехи, Олег сериозно се замисли. И, слава богу, престана да демонстрира цинизма си, с който като със сребърен прашец покриваше всичко, за което започнеше да говори. Но Турецки се убеди с очите си, че това по-скоро е от поста, от високото обществено положение, което заема Олег, а не от характера му. Ако Саша правилно разбира, Олег точно по характер не е нито заядлив, нито завистлив. Във всеки случай досега беше такъв. Но може службата му да го е променила.
Олег не започна да му напомня, че вече неведнъж му е предлагал да зареже делото и да се заеме със себе си и семейството си. Но това се чувстваше и в укорителните погледи, които хвърляше на Саша, и в нетърпеливото покашляне, когато вече всичко е ясно, а събеседникът ти никак не може да спре.
— Значи закъсняваш — най-накрая Олег прекъсна излиянията на Саша с въпросително-констатиращ тон. — Не е добре. Или наопаки — много е добре? Ако не ме препираш, ще се постарая още веднъж да обясня на стария си приятел няколко елементарни истини от нашето време. Съгласен ли си да слушаш?
— Да… именно затова дойдох. — Турецки нарочно подсмръкна. — Можем да го назовем нов рабфак, нали?
— Защо не? — Олег се усмихна. — Саша, много си близо до истината, колкото и да не ти се вярва. Видът ти е такъв, сякаш не си хапвал поне от две денонощия. За останалото дори не мисля. Прав ли съм?
— Почти. Вчера у майка ти… Изобщо най-много от всичко искам да се натряскам като прасе.
Като се подхилкваше, сякаш Саша е изтърсил невероятна глупост, Олег поклати глава, а после стана и го повика след себе си с ръка. Отидоха в кухнята, която и при най-голямо желание Турецки не би могъл да нарече с толкова посредствена дума. Той никога не е бил ценител на кухненските интериори, на всякакви чужбински техники, украсяващи бита на русина, както твърди телевизията. Ако става дума за кухненската работа, достатъчни са тенджерите и тиганите, в това е цялата прелест. Саша наблюдава една неделя по телевизията чорлавия певец14, който заедно с друг известен певец се подхилкваше двусмислено и учеше широките маси да готвят нещо задушено от овчи яйца, но дори тази поп-звезда ще изпадне в ням възторг от вида на невероятното чудо, наречено кухнята на Олег. Като забеляза напълно объркания му поглед, по-малкият Шурин син снизходително, естествено, от висотата на положението си, потупа Турецки по рамото и обясни туземното му смущение по свой начин:
14
Рекламно предаване с участието на певеца Андрей Макаревич, който кани в разкошна кухня други светила на естрадата и заедно приготвят любимите си рецепти. — Б.пр.