В този момент се разнесе лека мелодия. Олег се обърна и стана.
— Извинявай, това беше сигнал, че ястието е готово. Надявам се, няма да имаш нищо против леки шишчета от телешки рибици?
— Каквоо? — На Турецки за малко не му призля.
— Каквото, нали чу — развесели се Олег. — Ходил ли си в Пицунда15?
— Аз, братко, съм изучил СССР като петте си пръста. Сега това се намира…
— За „сега“ можеш да не си спомняш — прекъсна го той. — Помниш ли ресторанта срещу автобусната спирка? Наблизо има зала с орган.
— Моята Ирка може да ти разкаже за органа и изобщо за музиката. А ресторантът е по моята част. Спомням си, там имаше местен поет, Ваня Тараба, казват, доста известен в страната. Там, при абхазците, тогава беше и профсъюзен лидер. Накратко, имах работа с него и когато свършихме, той ме черпи в „Пацха“ с твоите шишчета… Само заради това си заслужава да ви откъсна топките. Бива ли да разрушите такава държава!
— Саша, нагъвай шишчета и не се пъхай в голямата политика, че можеш да останеш точно без оная работа, ясно ли е? Как е месото?
— Божествено! Но в Пицунда… — Шишчетата сами се топяха в устата му, Саша наистина вече бе забравил вкуса и аромата им. А сега изведнъж сякаш сънува наяве: усети и шума на палмите, и характерния пицундски аромат на мокра пръст, морска сол и малко душен напечен чимшир. И още — на постоянно разпилени навред подправки. Не, това е незабравимо. Вчера беше родина, днес — чужбина, като далечната Югославия, където вече имаше и отново се надига война. Турецки лакомо се нахвърли на шишчетата и най-накрая разбра защо му е зле: не беше хапвал от вчерашната вечер. А мозъкът иска подхранване.
Олег го наблюдаваше присмехулно, а сам изяде едва едно малко парченце. На укорително-въпросителния въпрос на госта реагира по подходящ начин:
— Яж и не ми обръщай внимание. За разлика от теб мене ме хранят лекари, всеки ден ми мерят кръвното, бъркат ми в устата и задника, с една дума — ухажват ме. Ела да работиш при мен и ти ще си на такъв режим. И ще ти уредим такава печка — той кимна през рамо. — Още ли не съм те убедил?
— Ще видим — отвърна Турецки с пълна уста. — Между другото, Олежка, извинявай за наглостта ми, не те ли отвличам прекалено много днес от държавните работи?
Той само мръдна буза и махна с длан.
— Ще минат без мен. Винаги имам достатъчно работа, в това число и държавна. Не се притеснявай. Яж, а аз ще взема да те запозная с наблюденията си. Радвам се, че ти харесва, наливай си, аз ще почина малко… Е, слушай сега…
Наблюденията на Олег бяха любопитни. Но ставаха още по-ценни, защото авторът им бе водещ съветник на президента по борба с престъпността и корупцията, началник на междуведомствената комисия към Съвета за сигурност. Затова също си струваше да се помисли. Разбира се, не веднага, не още тук, на масата, а след това, в свободното време. Да помисли и да направи изводи. Какви? Ами зависеше от това как Саша си представя по-нататъшния живот. Своя. На семейството. С кого планира да живее занапред — в какво обкръжение.
И тъй, според Олег целият свят днес е залят от криминално-политическа вълна, предизвикана от необходимостта за икономическо преразпределение в планетарен мащаб. Русия също не стои настрани от този световен процес. Седемдесетгодишната власт на партийно-държавния апарат има в основата си същата мафиотска структура с кръстници на върха на пирамидата. Не е важно кой е — Ленин, Сталин или Брежнев. Отначало се извършва първоначално натрупване на капитали, а сега страната е стигнала до необходимостта от преразпределение.
— Виж сам — предложи Олег, — кой е сега на власт в другите държави? Кой държи в ръцете си практически целия бизнес? Млади хора не по-възрастни, да речем, от трийсет. Наричай ги вълци, лъвове, хиени, каквито щеш, но в ръцете им са всички лостове на световната икономика. Следователно — на живота. Да, властта им е криминална и по произхода, и по начина си на действие. Но същият онзи Малтус не си е изсмукал теорията от пръстите, а той твърди, че в края на краищата оцелява най-силният, най-приспособеният, ако разсъждаваме примитивно за така нареченото „естествено“ регулиране числеността на народонаселението. Изобщо, Саша, някога в свободното си време, например през отпуската, прочети този свещеник, неговия „Опит за закон“, много е интересно. Но в края на краищата същността не е в него. Осмелявам се да ти предложа за разсъждение по-нататък следния постулат: мафията е престъпна, но тя налага ред и стабилност в държавата. Ходил си неведнъж в чужбина, значи си могъл да наблюдаваш. А пък аз през последните месеци просто живях там, обиколих половината свят. Хайде да съединим нашите знания. Например за Италия.