Сега всичко се изясняваше.
— Благодаря ти, драги! — Саша безуспешно се опита да прегърне Пицик, все още смеейки се. — Толкова време ми спести!
Бяха изтекли седемнайсет минути и половина и Турецки вече без всякакво угризение на съвестта можеше да вика Денис. Обеща на Савелий Иванович при случай пак да го навести, но вече да не е по работа, а просто така, в името на старата дружба. Саша тръгна покрай размърдалата се опашка и на раздяла Пицик каза за нея, че това са поредната партида изселници. Преселват ги някъде в Солнцево или още по-далеч. А чудесните им апартаментчета с четириметрови тавани ще бъдат преустроени за скъпи офиси за чуждестранни фирми. Не се знае в случая кое е повече — иронията или издевателството. Но политиката е такава и в края на краищата сега всеки е свободен да избира. Не се ли борехме за това?
Странна работа, Турецки е работил няколко години буквално на две крачки от кантората на Пицик, в следствения отдел на Главна прокуратура, разположен недалеч. И всеки ден е минавал оттук, и е бързал, и е карал раздрънканата си жигула, но нито веднъж не е срещнал стария приятел и колега. Нещо повече, изглежда, всеки ден е срещал и обитателите на съборените сега сгради, всички онези съществуващи и несъществуващи кагебейци, неиздържали борбата с всесилната, както се оказва, община. Нали тя не се опира на могъществото на властта, а на големите пари, които се оказват по-силни и по-стабилни от всяка власт. Дали Олег наистина не е прав? Дали не трябва всички да преустроим идеологията си? Или философията. Или просто да приемем без всякакви уговорки неговата гледна точка. „Живеели сме наблизо… Срещали сме се просто така…“ Глупавият рефрен не го оставяше на мира и Саша не можеше да се отърве от него.
Денис подчертаваше нещо в тефтера си, облакътен на покрива на колата. Ушите му бяха скрити от черните кръгове на слушалките, от които се точеше кабел към пазвата му — младежта не си губи времето. Щом видя Саша, той свали слушалките на врата си и се приготви да докладва за свършената работа.
Турецки, който вече нито за миг не забравяше каква опасност се таи наблизо, го хвана за ръка и го отведе по-надалеч от колата. Аха, момчето било забравило! Нищо, това му е поредният безсловесен урок по бдителност. Но все пак, стараейки се да не изглежда досаден, Саша обясни накратко на юношата, че в тяхната професия май вниманието е най-необходимото качество. Понеже, докато внимаваш, си жив. Надявам се, завърши Саша, няма да се налага да повтарям… Наистина, нима ще се разкайва цял живот, че Семьон Червоненко е жертва именно на собственото му невнимание? Жалко, че поучителният пример най-често е свързан с кръв. С гибелта на невинен човек.
Денис доложи, че е преписал всички данни за обитателите на деветнайсети апартамент, в който според известния паспорт е живеел и някой си Рослов. За по-голяма сигурност е отбелязал също фамилиите на хората от съседните апартаменти на площадката и за всеки случай на апартамента, който се намира под деветнайсети. Всичко се случва, обясни Денис, може да са имали всякакви неприятности, течове и други. Така че хората от долния апартамент обикновено най-добре познават съседите над тях. Какво пък, логично и напълно в духа на руския бит. Само че откъде е известно всичко това на Денис? Нима интуиция? Интересно.
Сега оставаше съвсем малко: да търсят новите адреси на тези хора в паспортна служба, във военното окръжие, в документите на бившите изпълкоми, които отдавна са се превърнали в префектури, муниципалитети и прочие „мерзски“ заведения16, както се шегуват днес. През неограниченото си управление Петър Велики не можа да замърси толкова руската реч с вулгарни вносни думи, както самите жители на Русия за времето на преход към пазарна икономика през последните години. Турецки разбираше трудностите на Денис и бе почти уверен, че в края на краищата старият Пицик ще се окаже прав, като смяташе, че и номерът на блока, и апартаментът са само „покрив“ за съществуването на напълно автономния Рослов. Затова Турецки сметна, че не е излишно да даде на младежа зелена улица за поредното издирване. В такива случаи не може да не бъде разработена докрай дори най-слабата и незначителна версия. А че отрицателният резултат също е резултат — чичото Грязнов непрекъснато показваше с конкретни неща на племенника си. Правеше го да не би бъдещият детектив да се възгордее много и да вземе да си вири носа. Точно това Саша каза честно на Денис, като разчиташе в отговор да чуе измъчена въздишка. Но не чу. Значи момчето го бива. Саша би взел такъв помощник и в Германия. При необходимост. Възможно е скоро и това да стане.