В кухнята чайникът пак кипна. Сега Слава ще си свари половин литър кафе, ще изпуши една-две цигари и тогава с него ще може спокойно да се поговори. Има си твърд ред.
Отначало, с духане и ругаене, изсърба кафето от музикална баварска халба за бира, после отчуждено изпуши цигара — една! — и се зае с порцията омлет. Най-накрая изпръхтя и отмести празния тиган.
— Благодаря за омлета, Саша… Не помня как му викаше — каза най-сетне с нормален глас. — Ах, да, скрембъл! Е, добре, така да е. Ама ти какво, още от сутринта ли залагаш мрежи за руската мафия?
Без да губи време, Турецки изложи пред Грязнов плана си за така нареченото блиц-разследване.
— Голям си бърборко, Саша — усмихна се Грязнов. — Нали утре-вдругиден ще те засипят експертизите и твоят банкер ще се окаже дори не банкер, а Мао Цзедун или защо не Йосиф Сталин. И тогава не само ще забравиш за отпуската си, но и ще хукнеш като хрътка… Та казваш, всичко било извършено, както се полага за безупречен терористичен акт?
— Да, поне така следва от протокола за огледа на местопрестъплението. Засега не разполагам с експертизата за бомбата. Между другото, била е подложена под седалката на шофьора телохранител на банкера Елмазов. Изглежда, терористът е седял на задната седалка зад гърба на шофьора, от когото е останало само коженото яке със запалка в джоба. Якето не е обгорено много, вероятно се е търкаляло на задната седалка или в багажника и е изхвръкнало при взрива. Това е единственото горе-долу цяло веществено доказателство.
— А може той да е искал да взриви точно телохранителя? Между другото, как се е казвал?
— Кой, терористът ли? — попита наивно Турецки.
Грязнов изсумтя:
— Мислиш, че е много остроумно ли?
— Както искаш, но на мен ми харесва. Кочерга1 се е казвал. Толкова неочаквано фамилно име.
— А, кой бил!… Само че при него ударението е на „е“-то. Сам се наричаше така, помня го.
— А откъде го познаваш?
— Че той е от бившите боксьори. Сега много от тях минаха в охраната, станаха телохранители… Има и опасни момчета. Като Каратаев да речем. Нали си спомняш, писаха за него? Пречукаха го в Ню Йорк, на Брайтън Бийч. Но доколкото знам, твоят Кочерга не се познаваше с мафията.
— Е, всичко знаеш, приятелю!
— Какво толкова се чудиш? — наведе морен поглед Грязнов. — Нали охраната на банкерите е един от аспектите на моята работа. И хайде да не ми се усмихваш гадно, каква е тая мода да иронизираш! Между другото, трябва да знаеш, че още нито един от моите подопечни не е убит, ясно ли ти е! Там, в бюрото ми, има списък на охраната на банкерите, можеш да провериш ху из ху.
Саша смаяно поклати глава:
— А казваше, че не знаеш чужди езици!
— Ха! Какъв чужд език е това? Това си е наш, роден и близък! На него дори президентите разговарят с народа. Помниш ли Горбачов? Точно така. Но всичко това, Саша, са глупости. По-добре разкажи какви конкретни мисли се родиха в остроумната ти глава? Засега не забелязвам нещо, което да заслужава внимание.
— По дяволите, че какви мисли? И идеи няма… Усещам, че и за сто години няма да разнищя това дело. Какво, да претърсим целия вход, където е бил спрял мерцедесът? Може би случайно ще се досетим кой е влизал или е трябвало да излезе… Ами ако никой не е възнамерявал да излиза? Какво ти каза твоята Татяна Грибова? Колата се движела много бавно, сякаш пътниците в нея са търсили номер на блока или входа, така ли? Може пък да са им дали номер за заблуда…
— Не е изключено.
— По-нататък. Щом мерцедесът е имал пропуск за всички секретни улички, значи някой му го е издал? А от протоколите не се вижда този факт да е заинтересувал някое ченге.
— Трябва да се поинтересувам.
— Трябва, разбира се.
Горе-долу в този дух още половин час продължаваше вялата и безплодна беседа, която, без да роди нещо, в края на краищата завърши тихо и безполезно. Новият работен ден встъпваше в правата си и Турецки трябваше да се понася към собствената си кантора.
3.
Разбира се, не е грешно да се мечтае, всеки може да си го позволи, без това да пречи особено на работата. И тъй, Турецки реши да разиграе блиц: в най-кратки срокове да открие престъпника и изпрати делото в съда. Впрочем, ако все пак се кани да ходи в Германия, ако иска да смени професията си, ако… и така нататък, тогава просто не съществуваше друг вариант.
На „Пушкинска“ пристигна не както винаги в девет, а в десет, понеже съвестта му бе чиста — беше започнал работния си ден много преди главния прокурор например.