5.
— Извинявай, Олежка, че съм принуден да те откъсна от работата, обаче… Оная Кармен-Силвинска също е убита. Както разбирам, случаят не е съвсем ясен, не е изключена и вероятността за самоубийство, макар че всичко е направено много чисто. А Отарии Санишвили благополучно е изчезнал снощи в чужбина.
Турецки, разбира се, не разказа на Олег за рейда си заедно с Грязнов в квартирата на партийната дама, защото не смяташе да афишира дейността на Славкината фирма.
Реакцията на Олег някак не му хареса. Стори му се, че новината изобщо не е откритие за него. Или се е досещал за нещо подобно. Или дори е предвиждал. Отговори спокойно, може дори да бе със скрита усмивка — това интонацията не може да скрие:
— Бързо действат. Излиза, Саша, че сега мога да работя при теб нещо като оракул, а? Не, не се смея, какво говориш! Съвсем сериозно.
— Как да ти кажа, и на мен не ми е до смях. Все пак предпочитам да си имам работа с живите хора, а не с трупове по масите в моргата. Но ти наистина ми пророкува…
— Стига, Саша, какво пророчество, по дяволите! Просто още едно свидетелство, че на практика в нашия бандитски свят повечето криминални ситуации са предсказуеми. Макар да са неразкриваеми, както и ти знаеш без мен. А въобще… бих казал: това е информация, получена в нужния момент и на нужното място, нищо повече. Като се попечеш на моя огън, няма да говориш така. А сега какво, и това дело ли ти тръснаха на главата?
— Не, Олежка, засега не са. „Петровка“ ще се занимава с него. Пък после ще видим.
— Добре, Саша. Аз, естествено, разбирам, че вече съм ти омръзнал с еднообразните си съвети, но искам да повторя: Бъди така добър към всички, които те познаваме и обичаме, направи ни подарък, ако щеш — стой по-настрана от разчистването на сметките. Нали виждаш как се поставя въпросът: вчера жив, днес — не. Мигар изгаряш от желание също да се озовеш на цинковата маса в моргата?
„Намеква май… — малко увеси нос Турецки. — Да кажа, че намирисва на заплаха, значи нищо да не кажа. Понеже предупреждението идва веднага след пророчеството. По неволя ще се замислиш. И за бъдещето си, и за съдбата на хората, които те обичат… А много ли близки и скъпи хора имам?“
И той си спомни неотдавнашния разговор с Шура.
— Слушай, Олежка, сигурно не съм те разбрал: какви трудности има с Кирил? Извинявай, удобно ли ти е изобщо да разговаряш на тази тема с мен?
— А какво собствено те вълнува? — поинтересува се малко хладно Олег, след като помълча.
— Днес сутринта си побъбрихме малко с Александра Ивановна. За живота, за децата — за вас също. Просто се срещнахме случайно. Майка ви се оплаква от вас. Сурови някак пораснаха, казва. Ти извинявай, разбира се, разбирам, че се намесвам във вашите лични и семейни въпроси… С една дума, ти току-що каза, че има хора, които ме познават и обичат. Затова сметнах за необходимо…
— Майка все си измисля — отговори недоволно Олег. — И непрекъснато не харесва ту това, ту онова. Сигурно е от възрастта. А и трябва да помниш, че Кирил от дете не уважаваше особено… в смисъл, че от дете не можеше да понася тия нежности.
Съвсем точно! Ако Кирил от дете нещо не уважаваше, това бяха лигите, сълзите и прочие ласкаво глезене. Растеше як мъжага, с характер. Сигурно затова и стана състезател, за да се пробва, да стигне до самата черта, както се казва.
— А при неговата работа навън — продължи Олег, — още повече. Въобще той напразно отиде там. Смятам, че не е за него — разни детективи и прочие. Той е човек еднолинеен… А? Какво? Една минутка. Саша, извинявай, имам тук…
— Добре, разбрах. Довиждане, Олег.
— Да, бъди здрав — рече той припряно. — Обаждай се.
На Турецки му се стори, че Олег почувства видимо облекчение, щом се появи причина да прекъснат разговора. Впрочем негова си работа. Уви, може да разбере Шура…
6.
Той излезе от телефонната кабина, огледа се, хвърли непознат още за себе си нов поглед на суетящата се тълпа, безкрайните павилиони, колоните с търгуващи старци и баби, които продаваха какво ли не — от пирожки със съмнителна плънка до дамско бельо. И от нещо му стана много тъжно.
Саша мина бавно покрай редицата „бизнесмени“ по неволя, намери сергията, на която продаваше дебела и ленива лелка с кавказка външност, и не без страх купи от нея за три хиляди два огромни чебурека4. От тях капеше мазнина, а хартията, с която жената уви изделието си, веднага се омазни и пареше пръстите му. Това е нещо истинско, за вкуса не гарантирам, но ще те стопли. Така казваше майка му, когато беше малък. Тя не си падаше много по готвенето.
4
Чебурек — източно блюдо — голяма пирожка с плънка от овче месо и люти подправки. — Б.пр.