Турецки толкова се изненада от чутото, че за малко не се вряза в спиращата пред него волта. Ама какво става?! Значи единственият свестен свидетел според началника на МУР е той самият? Ах, оперативници! Та там имаше двайсетина коли! Струпаха се стотина души! Ах, орли! Разбира се, никоя „Сирена“ няма да помогне. Поне да не се излагат, честна дума…
Наистина странно, помисли Турецки, по стечение на обстоятелствата стана така, че двете дела случайно се оказаха назовани заедно. Не е ли това знак отгоре? Може би наистина е време да се вгледа по-внимателно в депутатите в Думата? И да не прибързва с изводите… А сетне да зареди „оръдието“ и като гръмне с един шрапнел! Само че с истински, а не от киното, не играчка. Той се усмихна: какво го избива на патос? Дали пък баритонът на Юра не го зарази?
Славният и, главното, способен ученик на Романова и Грязнов, заедно с които преди много години Турецки извади от примката в парка „Соколники“ заместник-министъра на външната търговия6, продължаваше да се оплаква по радиото от сложностите на работата си и милиционерския живот изобщо. В това време Саша препускаше с бричката си към центъра, след около четирийсет минути се качи в асансьора и влезе важно в кабинета на заместник главния прокурор на Русия по следствието Константин Дмитриевич Меркулов.
8.
Стори му се, че е влязъл на друго място. Това не беше работният кабинет на Костя, а вълшебно царство на чистота и уют. И бюрото лъщеше като голата глава на великия доктор Градус. Когато той, пардон, е леко на градус. Турецки разбираше, че не е много остроумно, но какво да се прави — истината е по-скъпа. Дори от претрупаните с папки и вестници первази са изчезнали камарите боклуци. А още повече на бюрото, където в купищата документи можеше да се ориентира само Костя. Можеше да си представи на какво намирисва всичко това. Най-вероятно с постъпката си Меркулов подчертава колко е загрижен за делото, което му е стоварено на главата. Винаги в моменти на най-висша загриженост започваше да въвежда временен ред.
Саша постоя до вратата, оцени свършеното от своя началник, съблече непредставителното си яке и каскета на Грязнов и ги закачи в шкафа. В това време Меркулов разговаряше делово по телефона. Чуваха се само изразителните му междуметия. От което ставаше ясно, че главната тема е въведена лично от главния прокурор.
Когато най-накрая телефонът бе затворен, вместо добър ден и всичко останало, прието да се каже от интелигентен човек, Турецки попита нагло:
— Какво, той вече по телефона ли общува с теб? Нова форма?
— Вероятно не е сам в кабинета. Впрочем… Позвънил му е помощникът на президента, интересувал се от следствието ти. Главният току-що се е върнал от Съвета на федерацията и като че ли не е сам. Там, изглежда, са му натрили носа, сега почва да звъни тук. В Кремъл вече е известно, че твоята любовчийка от триъгълника Кармен-джигит-Елмазов е убита. Да не говорим за Думата, тя бездруго ври и кипи. Депутатите се заканват да свалят цялата върхушка на правозащитните органи от постовете им. Както се казва — изборите са утре, а по „народните избраници“ се стреля! А нашите безделници не искат да разберат, че в благословената ни държава, а и по цял свят политиците и банкерите са в първата рискова група. Във всеки случай мога да те зарадвам — делото на Силвинска също е взето под контрол. Само че сега вместо Политбюро тази роля изпълнява президентската администрация. Както се казва, не по врат, а по шия.
А Костя си го бива: мимоходом изрече това, за което Турецки размишляваше в колата. Само че неговите оценки са по-меки.
Изобщо Турецки се занимаваше с разследване на делата не защото са взети под контрол от Политбюро, президента или самия Господ. Това му беше работата. А както показваше многогодишната практика, всички „контроли“ само създават нервна атмосфера и пречат на работата. И затова личният девиз на Турецки „Не пречи на работата!“ дойде от гадното минало в неопределеното настояще, наричано „преходен период“, и му се струваше, че ще го последва и в светлото бъдеще на капитализма. Но Меркулов е друго нещо. На него по ранг се полага „да се загрижи“, защото и той може да изхвърчи от стола си. Като изхождаше от току-що казаното, Саша предаде на лицето си искрена заинтересованост: