— Да. — На Турецки му оставаше само да въздъхне: ченгето имаше право за всичко. — И ако аз, Володя, успях за броени часове да стигна до този „Гена“, то защо да не могат да направят същото опитните килъри, които мигновено откриха нашия Кочерга.
— Не те разбрах съвсем добре, Александър Борисович — прекъсна го Яковлев. — Лично ли ще отидеш в Останкино, или ще възложиш на мен?
— Лично, Володя, лично. А пък за Семьон — тук си абсолютно прав, а аз не съм го обмислил. Браво, благодаря ти. Трябва да го изолираме поне за известно време.
— Моля ти се — започна да се смущава Яковлев. — Това е наше задължение. И за този Кочерга имам още едно-друго. Знаеш ли, че в Германия е имал определен финансов интерес?
— Да, той говореше и в протокола е записано, че имал… че имал там малка далаверка, така да се каже. Но не сме стигали до конкретни неща. Не ни остана време, а после, сам знаеш как се стекоха обстоятелствата.
— Виж сега, в книжата му, които грижливо бяха наредени в чекмеджето на гардероба, намерихме някои документи на немски език. Сега мисля, че на никого не са били нужни, затова не са ги търсили. Пък и явно са бързали. В бюрото, което беше в антрето, всичко е преобърнато, претърсено. А в гардероба са обърнати само джобовете на саката. В шкафчето с обувките не са пипали. Обискът е бил повърхностен. Може би това е повече показно?
— Значи все пак версията за самоубийството, която те така грижливо бяха подготвили, се разклати?
— Не, Саша, не ме разбра. Тъкмо по тази част всичко е чисто. А бъркотията в гардероба и бюрото може да се отдаде на самия стопанин, който вече не на себе си, е търсил лист и молив, за да напише предсмъртното си писмо. Така изглежда. Помниш ли бележката му? И отпечатъците от пръстите са негови. А в чекмеджето му е имало цял пакет хубава хартия. Не може да не е знаел. Да беше взел чист лист. Значи не е бил на себе си. Грабнал е това, което му е попаднало подръка.
— Интересно — забеляза Турецки. За него наистина бяха любопитни наблюденията на съобразителния детектив. Излиза, че колкото и да са се старали, убийците не са отчели много неща. — И какви са тия ценни книжа?
— Документи, Саша. Наложи се да дам на един от нашите за превод, защото бъкел не разбирам от немски. А по същество това е договор, разбираш ли, с хер9… Не се смей, на немски това е господин. Значи договор с хер Михаил Соколин за съвместно владеене на салон с игрални автомати, на немски шпил-салон. Ще ти изпратя копие от документа и превода, за да не си блъскаш главата. Тук има и название, и адрес, и всичко останало — на кого колко процента и прочие. Засега това е.
Засега значи! Ченге на място!
8.
Тържественото освещаване на генералските пагони на Шура трябваше да започне не по-рано от седем-осем часа. Впрочем ето още една прекрасна особеност на съвременния бит. Отдавна е известно, че понеделникът е тежък ден. Дори някой беше написал роман на тази тема. Но именно в понеделник, който, да речем, за моряците е най-противният ден и те никога не излизат в морето, обикновените пост-съветски хора обичат да си организират най-различни празненства. Какво пречеше например на Шура да организира разпивката си в събота или неделя? Не, не може — почивният ден е свят ден. За почивка, за семейството, за душата. А понеделник — това е работен ден, при това черен, тежък, а по-рано и ден за изтрезняване. Та затова го използваме толкова активно. Първо вървят съвещанията, после — не по-малко дългите празненства. Но ако говорим конкретно за Шурочка — това е напразно. Тя е хубав човек и знае, че и ченгетата, и следователите почиват рядко, а за тях почивните дни като такива не съществуват. Нали самата тя е изминала този дълъг и съвсем не женски, тежък път. И пагоните на генерал-майор от милицията й отиват…
Имаше още достатъчно време и Турецки реши да изчезне до Останкино, за да навести директора на хотел „Урожай“ господин Волков. От Останкино, ако не се случи нещо непредвидено, са две крачки до Грязнов. Не е прилично да се появи пред очите на майката-генералша във вида, който явно шокира днес прокурорското събрание. За работа — може. Но на банкет човек трябва да се появява добре сресан и ухаещ на одеколон, както казва Грязнов.
От друга страна, много му се искаше да дочака куриера от МУР. Нямаше търпение да погледне фотороботите, за да може по време на вечерта, а може би и нощта да вижда пред очите си търсените лица. Кой знае какви неща ни поднася понякога зрителната памет.