Излежаваше се, разглеждаше списания и си мечтаеше. До леглото беше оставила самобръсначка, с която си бръснеше краката, и шишенце розова вода — да успокои с нея кожата. Ако я видеше, майка ѝ щеше страшно да се ядоса. Майка смяташе, че жените трябва да махат космите по тялото си с восък, а не да се бръснат. Бръсненето беше само за мъжете. Кола маската беше колективен женски ритуал. Два пъти на месец всички жени в семейство Казанджъ се събираха във всекидневната да си правят кола маска на краката. Първо разтопяваха на печката буца восък, който миришеше на бонбони. После всички сядаха на килима и като дърдореха, си слагаха по краката горещата лепкава маса. Щом восъкът се втвърдеше, го смъкваха. Понякога ходеха всички вкупом в местния хамам и там си правеха кола маска върху огромната мраморна плоча под парата. Зелиха мразеше хамама, това изцяло женско пространство, точно както мразеше и ритуала на кола маската. Предпочиташе да се бръсне със самобръсначка, ставаше бързо, лесно и насаме.
Тя проточи крака от леглото и мимоходом се погледна в огледалото. Сипа в дланта си още от лосиона и докато го втриваше бавно в кожата си, изучаваше най-старателно, с възхищение тялото си. Знаеше, че е красива, и не се опитваше да го крие. Майка ѝ твърдеше, че красивите жени трябвало да бъдат два пъти по-скромни и внимателни с мъжете. Според Зелиха подобни твърдения не бяха нищо друго освен празни приказки на жена, която никога не е била красива.
Зелиха прекоси лениво стаята и пусна касета. Беше албум на една от любимите ѝ турски певици, транссексуална и с божествен глас. Певицата беше започнала кариерата си като мъж, изпълнявал ролята на героя в мелодраматични филми, а накрая се беше подложила на операция за смяна на пола. Обличаше се само в крещящи костюми, към които добавяше лъскави аксесоари и купища накити — нещо, което би направила и Зелиха, стига да имаше толкова много пари. Зелиха я обожаваше и имаше всичките ѝ албуми. Беше време певицата да пусне нов, но наскоро беше забранена от военните, които въпреки държавния преврат отпреди три години още управляваха негласно страната. Зелиха имаше своя теория за това защо генералите са против транссексуална певица на сцената.
— Защото в нейно присъствие се чувстват застрашени — намигна тя на Паша Трети, който се беше свил на леглото като тежка възглавничка от чистобяла козина и я наблюдаваше с присвити бляскавозелени очи. — Гласът ѝ е небесен, облеклото ѝ привлича погледите и съм сигурна, генералите се притесняват, че ако тя се появи по телевизията, вече никой няма да ги слуша с тия пресипнали гласове и жабешкозелени униформи. Представяш ли си? Какво би могло да бъде по-страшно от военен преврат? Военен преврат, който си остава незабелязан от никого!
Точно тогава на вратата се почука.
— Сама ли си говориш, смешнице? — възкликна Мустафа, след като надзърна вътре. — Спри тази ужасна музика!
В лешниковите му очи проблясваше младежки плам, тъмната му коса бе намазана обилно с гел и беше пригладена назад, той можеше да бъде наречен красив, ако не беше тика, появил се един Аллах знае кога. Докато говореше, Мустафа имаше навика да накланя глава надясно — рязко машинално движение, което се засилваше, ако беше много нервен или сред непознати. Случваше се другите да го тълкуват погрешно като срамежливост, Зелиха обаче смяташе, че това не е нищо друго освен признак на отявлена неувереност.
Тя се подпря на лакът и сви рамене.
— Мога да слушам каквото си искам и както си искам.
Но вместо да се скара с нея или да излезе и да затръшне вратата, както бе правил много пъти преди това, Мустафа спря, сякаш разсеян от някаква мисъл.
— Защо ходиш с такива къси поли?
Въпросът беше толкова неочакван, че Зелиха го погледна смаяна и чак сега забеляза размътения му поглед. От една година се е превърнал в истински идиот — помисли си тя и повтори последната дума на глас:
— Идиот!
Мустафа се направи, че не я е чул, и огледа стаята.
— Това там моята самобръсначка ли е?
— Да — призна си Зелиха. — Ще я върна.
— Какво правиш със самобръсначката ми?
— Не ти влиза в работата — рече тя, макар и донякъде колебливо.
— Не ми влиза в работата ли? — тросна се Мустафа и бръчките по челото му станаха още по-дълбоки. — Промъкваш се в стаята, задигаш ми самобръсначката, бръснеш си краката, за да ги показваш на всички мъже в квартала, а после ми разправяш, че не ми влизало в работата. Е, ще ти кажа какво. Грешиш ужасно, госпожице! Точно моя работа е да се постарая да се държиш прилично.