Беше Барон Багдасарян.
VII
Пшеница
Ася Казанджъ се беше събудила преди цели два часа, но още се излежаваше под пухения юрган и докато слушаше безбройните звуци, каквито може да издава само Истанбул, умът ѝ старателно съставяше Личен манифест на нихилизма.
Член първи: Ако не намираш причина да обичаш живота, който живееш, не се преструвай, че обичаш живота, който живееш.
Обмисли го и реши, че ѝ харесва и може да го направи встъпление на своя манифест. Премина към втория член и точно тогава отвън на улицата някой удари спирачки. Веднага се чу как шофьорът ругае и крещи колкото му глас държи на пешеходец, изникнал изневиделица на пътя, за да прекоси кръстовището по диагонал, и то на червено. Човекът зад волана крещя и крещя, докато гласът му небе погълнат от бученето на града.
Член втори: Преобладаващото мнозинство хора не мислят изобщо, а тези, които мислят, никога не се превръщат в преобладаващо мнозинство. Избери си страна!
Член трети: Ако не можеш да избереш, просто съществувай бъди гъба или растение.
— Не мога да повярвам, че си в същото положение, в което те заварих преди половин час. Какво, по дяволите, правиш още в леглото, мързелано! — възкликна леля Бану, която беше надзърнала без да счита за нужно първо да почука. Днес сутринта беше с биещ на очи шал в такъв зашеметяващ оттенък на червеното, че отдалеч главата ѝ приличаше на огромен зрял домат. — Докато те чакаме, Царице наша изпихме цял самовар чай. Хайде, ставай! Не надушваш ли суджука на скара? Не си ли гладна?
Леля Бану не дочака отговор и затръшна вратата. Ася промърмори, после придърпа юргана чак до носа си и се обърна на другата страна.
Член четвърти: Ако отговорите не те вълнуват, не задавай въпроси.
Сред обичайната суетня по време на закуска в почивните дни чуваше как от мъничкото кранче на самовара капе вода, как седемте яйца се варят трескаво в канчето, как резените суджук цвърчат върху скарата и някой сменя непрекъснато телевизионните канали и се прехвърля от анимационните филмчета на клипове с поп музика и от местните на международните новини. Не се налагаше Ася да надзърта, и така знаеше, че за самовара отговаря баба Гюлсюм, а леля Бану пече суджука — след четирийсетте дни суфистко покаяние и успешното самообявяване за ясновидка, нечуваният ѝ апетит се беше върнал. Ася знаеше и че леля Фериде е тази, която сменя каналите, неспособна да избере един, в необятните простори на шизофреничната ѝ параноя имаше предостатъчно място за всички — анимационни филмчета, поп музика и новини по едно и също време, точно както тя се стремеше да преуспее в много неща в живота и накрая се проваляше във всички.
Член пети: Ако нямаш причина или възможност да постигнеш нещо, просто практикувай изкуството на утвърждаването.
Член шести: Ако нямаш причина или възможност да прилагаш изкуството на утвърждаването, просто бъди.
— Ася!!! — Вратата се отвори рязко и в стаята нахълта леля Зелиха със зелени очи, блеснали като две топчета нефрит. — Налага ли се да пращаме още пратеници до леглото ти, за да те накараме да дойдеш?
Член седми: Ако нямаш причина или възможност да бъдеш, просто търпи.
— Ася!!!
— Какво?!!! — отвърна тя и изпод завивките се показа главата ѝ — гарвановочерно къдраво кълбо от ярост.
Скачайки на крака, тя изрита теменужените пантофи до леглото си — не улучи единия, но пък успя да изстреля втория право върху тоалетката, където той удари огледалото и оттам се спусна като с парашут на пода. После придърпа хлабавото долнище на пижамата си по доста смешен начин, който, в интерес на истината, не постигна драматичния ефект, който целеше.
— За Бога, не мога ли да имам миг спокойствие в неделя сутрин?
— За съжаление на тази земя няма миг, който продължава два часа — напомни леля Зелиха, след като проследи с поглед потискащата траектория на пантофа. — Защо ми късаш нервите? Ако си обявила пуберски бунт, си позакъсняла, госпожичке, трябвало е да го вдигнеш най-малко преди пет години. Не забравяй, вече си на деветнайсет.
— Да, възрастта, когато си ме родила извънбрачно — ревна Ася — знаеше, че не трябва да е толкова жестока, но пак не се сдържа.
От прага леля Зелиха я изгледа с разочарованието на художник, заспал доволен, след като цяла нощ е пил и е творил, само за да се събуди на другата сутрин пред хаоса, който е създал на пияна глава. Колкото и горчиво да беше откритието, цяла минута тя не каза нищо. После устните ѝ потрепериха в мрачна усмивка, сякаш току-що бе установила, че лицето, което гледа, всъщност е собственото ѝ отражение в огледалото — почти същото, но и някак чуждо. Като характер дъщеря ѝ беше точно като нея, макар на външен вид да бе съвсем различна.