— Разбира се. При първия удобен случай. Но кажете, мадам, допада ли Ви празненството?
— Изключително впечатляващо е. Единственото, което ме учудва, е защо я няма годеницата на краля, Анна Австрийска. Та нали поводът за празненството е годежът им?
— Не, поне не формалният повод. Това е просто събиране в чест на пратениците на император Максимилиан и тяхната роля за обявяването на този годеж. Знак на добра воля. Крал Филип II и Анна все още не са се срещали. Вероятно Анна Австрийска изобщо няма да дойде тук преди самото бракосъчетание. Доколкото чувам, подготовката за него вече тече и че тя ще бъде представена от заместничка. Едва тогава ще дойде в Испания. Но да поговорим за нещо съвсем друго, мадам… Сега, след като така добронамерено Ви въведох в испанските дворцови взаимоотношения, нека Ви припомня, че сте ми длъжница — поне така заявихте, след като Ви помогнах да пратите писмо до Хуан в Гранада? Трябва да Ви кажа, че получих вести от Франция и че всичко, което знаете за въстанието на мориските, всъщност е от голяма важност за краля на Франция.
— Не разбирам. Та във Франция почти няма мориски. Въпросът си е чисто испански.
— В днешно време Европа е едно цяло. „Врагът на врага ми е мой приятел“, както се казва. Католическа Испания е враг на френските хугеноти — които съответно биха искали да помогнат на мориските да живеят както повеляват собствените им традиции. Току-що получих сведения за съюз между хугенотите в Ла Рошел и мориските в Гранада.
— Разбирам. Но това, на което станах свидетел аз и за което впоследствие трябваше да пратя вест до Хуан, се отнасяше единствено до него самия. Ставаше дума за покушение срещу живота му. От страна на мориските. Друго нямаше.
— Е, явно няма да ми кажете повече. И вероятно си имате причина за това. Но никога не забравяйте, че сте французойка. В дългия си живот съм виждал не един и двама да забравят на кого дължат предаността си, когато са в чужда страна.
Разговорът ни беше прекъснат от музикантите, които подхванаха галярда[4]. Ана и Руи Гомес поведоха танците.
— В Испания прието ли е жена да танцува, когато очаква дете? — попитах Фуркево.
— За съжаление е прието за всички — чух точно зад гърба си, преди Фуркево да успее да отговори. — Подобни безсрамия не би трябвало да имат място в истински богобоязлив двор.
— Велики инквизиторе! — Фуркево се поклони дълбоко.
Аз се обърнах и застанах лице в лице с Диего де Еспиноса.
— Смятате танците за безсрамия? — попитах, след като го поздравих с леко кимване.
— Танците стимулират ума и разгорещяват тялото. Което покварява слабите души. Но само аз съм на това мнение. Дворцови моди от недотам морални страни пресичат границите на Испания с броя и бързината на плъхове и завъртат главите на жадните за удоволствия благородници. Къде последно сте се изповядвали, доня Мадлен? Все още не съм Ви виждал на служба в „Сан Херонимо ел Реал“. Не съм чул и да сте били на изповед в „Сан Николас де лос Сервитас“ или „Сан Педро ел Виехо“.
— Състоянието ми не ми позволяваше да излизам на по-дълги разходки — казах аз, като едва се сдържах да го пратя директно по дяволите.
— Но явно не Ви пречи да танцувате.
— Вече се чувствам по-добре — казах аз хладно. — Нормално е жените в моето състояние да се чувстват изтощени и болни в първите месец или два. Но женските въпроси едва ли са тема, достойна за Вас.
— О, чуйте, вече свирят павана[5] — намеси се Фуркево. — Мадам, ще ми направите ли удоволствието? Паваната е спокоен танц, подходящ за всякакви възрасти и състояния. А и почтен танц, по който си личат учените хора — добави той към Диего де Еспиноса.
Отдалечихме се от Великия инквизитор и заехме мястото си сред процесията от двойки.
— Благодаря — усмихнах се на Фуркево. — Инквизиторът е направо непоносим.
— Поне едно нещо съм научил като посланик — че най-важното в дворцовите разговори е да отстояваш територията си. Ние сме французи, мадам, и един испанец — пък бил той и човек с огромна власт като Велик инквизитор — не може да ни нарежда. Вие сте придворна дама на Катерина Медичи. Аз съм посланик на Негово Величество Шарл IX. Имаме права, които трябва да бъдат уважавани. Не можем да се оставяме да ни притесняват някакви си чужденци.
Движехме се в стъпките на танца. Оглеждах другите двойки и търсех с поглед принцесата на Еболи и мъжа й.
Погледът ми падна на една кралскосиня рокля. Жената имаше гарвановочерна коса, вдигната с гребени с аметисти. В движенията й имаше някаква чувственост. Очите й бяха ясно сини като накитите в черните й коси, а цветът на кожата й беше матов и тя изглеждаше като приказно създание, прелъстително и опасно. Анна де Толедо. Разбирах защо мъж като Хуан би я намерил за неустоимо привлекателна.
4
Галярда — от фр. gaillarde— енергичен танц, популярен из цяла Европа през XVI в. — Б. пр.
5
Павана — от ит. pavana,padovana— бавен танц, който се изпълнявал по време на тържествени процесии през XVI в. — Б. пр.