Когато двойката в златни маски свърши, се чу звън на дайрета и започна лековат дует между жената със сърцата на бузите и младежа, на който всички, освен краля и Еспиноса, се разсмяха. Накрая младата двойка беше изпъдена от сцената от гневния старец и матроната.
Сега пред публиката се изправи пъстроцветният. Той носеше вихуела[6], на която се преструваше, че свири, на фона на звуците от истинската вихуела в оркестъра пред сцената. Запя пламенна и гореща любовна песен, с която плени червенобузата, матроната и дори златната принцеса.
Отново се възхитих на красивото му тяло. Краката му в тесните червени чорапи бяха впечатляващо мускулести и с отлични пропорции…
Тези крака! В главата ми нахлуха спомени от оранжевите панталони в Бургос.
Не, невъзможно беше!
Отново огледах краката му, после маската, опитах се да срещна погледа зад нея. Не ме ли гледаше и той? Нямаше ли в очите му блясък?
Актьорът направи една-две пъргави танцови стъпки встрани от трите жени, които му се възхищаваха, и изпрати въздушна целувка към публиката, която, можех да се закълна, всъщност беше отправена право към мен.
Но беше невъзможно Хуан да е в Мадрид. Той трябваше да е начело на армията си в Гранада, не можеше просто да остави войските си…
И все пак бях сигурна, че е той. Подобно изпълнение беше точно в негов стил. Той, без да се замисли, следваше всяко свое хрумване и прищявка.
Наистина ли никой друг не го разпознаваше? Едва ли.
С добре отпочинали коне можеше да стигне до Мадрид за два-три дни. Възможно беше. Но би било крайно неблагоразумно да остави армията си за цели две денонощия в ръцете на друг, и то без разрешение.
До края на представлението гледах само него. В по-голямата част от спектакъла той стоеше встрани или отиграваше реакции на действията на другите. Любовната песен беше единственият му номер и това затвърди подозренията ми, че спонтанно се е вмъкнал сред актьорите. Сигурно срещу богато заплащане ги беше убедил да му позволят да се включи с песен, която е знаел от преди това. Ако е искал да дойде на празненството и да ме види, това е бил единственият начин. Филип II никога не би му позволил безотговорно да остави поста си в Гранада само за да се позабавлява. Участие в представлението, скрит зад маска, е било идеалното решение.
Нетърпеливо очаквах спектакълът да свърши. Със свит стомах мислех за портата в Бургос и за реакцията му, когато разбере, че съм бременна. Трябваше да му кажа, че съм излъгала, че съм вдовица.
Представлението свърши с кралска сватба между двете златни маски. Другите маски ги обсипваха с цветя, а Хуан — вече бях напълно сигурна, че това е той — хвърли един стрък през сцената към мен, но не успя да ме достигне.
Най-сетне дойде поклонът. Филип II благосклонно ги аплодира, изправи се и слезе от трибуната, последван от свитата си.
Слънцето беше залязло и прислугата започна да пали факлите. Актьорите слязоха от сцената и веднага бяха наобиколени от група впечатлени зрители. Някои свалиха маските си. Хуан не го направи, разбира се, но го видях как ме търси с поглед. Трябваше да намерим начин да се срещнем.
— Доня Мадлен, позволете ми да Ви представя Ана, принцесата на Еболи.
Фуркево стоеше до еднооката тъмнокоса красавица, с която така мечтаех да се запозная. Само че не точно сега.
Лицето й сияеше от живот и тя се усмихваше благо.
— Принцесо — поклоних се аз почтително.
— Доня — каза тя, — почитаемият посланик ми каза, че сте една от доверените придворни дами на Катерина Медичи. За мен винаги е удоволствие, когато срещна някоя интересна жена.
— Тъкмо затова помолих Фуркево да ни запознае, принцесо. Славата Ви се носи из цяла Европа. Вие сте пример за всяка жена.
Ана благодари на Фуркево и го отпрати.
— Елате да се поразходим малко, доня Мадлен — каза тя и ме хвана под ръка. — Кажете ми, как се оправяте — сама жена в чужда страна, при това очаквате дете? Едва ли Ви е лесно.
Хвърлих един поглед към Хуан. Той все още ме държеше под око.
— Може да се каже, че съм свикнала да се оправям сама. Покойният ми баща ме възпита да съм много самостоятелна. Но трябва да си призная, че не бях подготвена какво е да очакваш дете. Майка ми почина, когато бях малка, а това дете ще е първото ми.
— Не се тревожете, ще свикнете — каза Ана. — Досега съм родила шест, а само първото ми не оцеля. Природата си поиска своето. Само се подгответе за болката при самото раждане, приемете я и се постарайте да я разберете. Само миг по-късно ще държите в обятията си обично малко създание. Но за жената всичко това си идва естествено. Кажете ми сега, вълнуващо ли е да сте на служба при Катерина Медичи? Въвлича ли кралицата майка придворните си дами в конфликтите на властта? Аз много й се възхищавам. Не мога да си представя, че пилее талантите на придворните си дами в безсмислени женски задачи и занимания.
6
Вихуела — от исп. vihuela— испански струнен инструмент, популярен между XIII и XVI в. — Б. пр.