— Това е основното положение в алхимията. Да разделяш и съчетаваш — казах аз, докато се наслаждавах на начина, по който слънчевата светлина навън караше синьото стъкло да сияе като аметист.
— Именно. И чрез съчетаването наново — да откриеш Бог. Седнете ето там. — Мигел ми посочи писалище, върху което беше отворена една-единствена книга. — Можете да четете тук. За съжаление това е книга, която няма как да Ви дам да отнесете със себе си.
Седнах до писалището и погледнах книгата. Беше отворена на една прелестна картина, която изобразяваше дърво и някакви странни думи.
— Дървото на живота — каза Мигел. — То показва различните лица на Господ, които заедно образуват светото Му име. Показва и пътя към висшето познание, пътя, по който божественият дух слиза до материалния свят. Но не се задържайте твърде много на Дървото на живота засега. Това е откъс от писанията на Мойсей де Леон. Част от „Сефер ха-Зохар“. Тук ще можете да прочете дискусии за естеството на Бог и на душата, за пораждането и структурата на всичко. Тук започва алхимията, с изучаването на пораждането и структурата.
— Има ли насоки за експерименти в тази книга? — попитах аз.
— Не, „Зохар“ е само теоретична и богословска творба. Когато теоретичната Ви основа стане достатъчно здрава, едва тогава ще можете да направите следващата стъпка и да започнете експериментите.
Прекарах останалата част от следобеда под пъстрата светлина, зачетена в една от най-изумителните творби, на които съм попадала някога. Докато денят вървеше към заник и слънцето пускаше ниски алени лъчи през жълтите стъклописи, аз четях за връзката между човека и вселенската енергия, между Аз-а и Мрака и между истинската същност и Божествената светлина. Всичко това — разказано с устрема на учения, който изпълваше четящия с неудържим копнеж да научи още и още.
Четенето напълно ме погълна. Господ е безграничен, Айн Соф[7], непостижим и непознаваем за човеците. Но Той все пак се разкрива в десет проявления — сефиротите. Най-висшето от тях беше „кетер“ — Божията воля за съзидание.
Но наистина ли се налагаше да учиш всичко това, за да създадеш злато или да намериш еликсира на живота? Когато затворих книгата, този въпрос не ми даваше мира. Аз исках да опозная материите наоколо си, да се науча да боравя с пара, течности и метали. Не виждах как би ми помогнало познанието за десетте проявления на Бог.
Вдигнах поглед към прозорците. Слънцето почти беше залязло и в последните отблясъци на деня изведнъж забелязах, че един от стъклописите изобразява Дървото на живота от книгата. Дървото имаше точно десет клона — като десетте проявления, сефиротите.
Мигел настоя Педро да ме изпрати до двореца Алкасар. Почти се беше стъмнило и заради онова, което бях преживяла само два дни по-рано, не трябвало да излизам сама, така каза. Макар че възразих, всъщност се радвах, че имам придружител. Колкото и да си внушавах обратното, все още не бях забравила ужаса.
Отново минах покрай тесния проход, този път до мен крачеше мълчаливият Педро, и си помислих, че не болката и кръвта, а плътското посегателство върху мен беше това, което ме е разтърсило. Не се разкайвах и не се срамувах, че съм забила камата си в този мъж, нито че съм прерязала гърлото му. Но при спомена за това, как беше проникнал в тялото ми, все още ми се повдигаше.
Разделих се с Педро малко преди портата на замъка. Разменихме няколко любезни думи за безграничните познания на Мигел и за голямата му колекция. Забелязах, че вече не се държи толкова дистанцирано.
С радост бих опознала Педро по-отблизо. Но Господ е искал друго. В онази вечер не го знаех, но това щеше да е последният път, в който щях да видя кафявите очи на младия мъж да светят. Видях Педро само още веднъж, но от разстояние. А тогава единственото, което Педро виждаше, беше смъртта, на чийто праг стоеше.
18
Представям си вечерта, когато Педро ме изпрати до вкъщи. Представям си как, след като двамата сме се разделили, шпионинът е повикал гвардейци, за да задържат младия мъж, докато аз съм крачела през двореца, спокойна и изпълнена с възторг от чудесата, които книгите ми разкриват. Спрях в градината, за да се насладя на красотата й. Целият свят беше мой. Бях щастлива, обичах и бях обичана. Всичко се подреждаше, а в онази вечер проблемите ми до един ми се струваха дребни и незначителни. Кристобал беше просто завистник и интригант. Анна де Толедо беше просто разгневена от отказа жена. Път към истината имаше — Дървото на живота — и сега всички дървета и храсти в градината ми се струваха въплъщения на това дърво. След седмица отново щях да посетя Мигел Сесо, а междувременно щях да чета още от „Opus Majus“.
7
EinSof,AynSof— от иврит, прибл. „безграничен“. С тази дума в Кабала се обозначава Бог, преди да се прояви в някаква видима форма. — Б. пр.