— Много бързо — каза София. — Умна е. Сега остава да родите и плацентата. Утробата постепенно ще се свие и ще изтика плацентата. Често бебетата не засукват преди това да стане.
Кимнах, но почти не я чувах. Виждах единствено съвършеното мъничко личице и малките свити пръстчета. Имаше фина кестенява косичка и си помислих, че очите зад затворените клепачи ще са сини.
— Трябва ни топлина — каза София и отиде отново да затвори капаците на прозорците.
Права беше. Вдигнах поглед и погледнах за последно проблясващата белота, най-прелестното проявление на сътворената от Господ природа, снегът, който може да направи и най-тъмния ден светъл, и най-мръсния свят — чист.
А на галено ще те наричам Снежинка.
Втора част
27
Гуехар Сиера, 13 януари 1570
Любима Мадлен,
Разбрах, че си родила още през декември! Пиши ми! О, прелестна, разкажи ми за малката ми дъщеричка, разкажи как сте, разкажи колко си красива, за да мечтая за теб в тези тежки обстоятелства, когато войната и зимата са заличили опиващата хубост на Андалусия и са оставили само остри скали, опожарени градове и обезобразени трупове.
Детето трябва да се е появило един месец преждевременно, явно е била нетърпелива. Добре ли е? Как я кръсти — мъничката ми Хуанита?
Положението тук е критично. Зимата е сурова, първите студове дойдоха рано, снегът вали безспир и не успяваме да защитим както трябва християнските села. Мориските все още се крият в пещерите из Алпухара и стават все по-силни заради подкрепата на турците. Вече не става въпрос само за Гранада. Въстанието се разпростира и в останалата част на Адалусия и ако не ги ударим скоро, има риск не само цяла Испания, но и целият християнски свят да бъде застрашен.
Скъпият ми брат кралят знае всичко това много добре и още през октомври помоли папата да ни подпомогне с голямо количество муниции от италианските оръжейни фабрики. С тези муниции най-сетне тръгваме от Алхамбра, за да сложим край на войната. Град по град, пещера по пещера ще ги изкореним тези бунтовници.
В момента се намерим в мориския град Гуехар Сиера и скоро с армията продължаваме към Галера. Гуехар Сиера падна бързо. Проклетите страхливци се изпариха веднага, взеха жените и децата със себе си и се покриха в Сиера Невада. Въоръжени християни тръгнаха след тях нагоре из планините. Вече никой не е склонен на снизхождение. Имаме да отмъщаваме за твърде много зверства.
Галера обаче едва ли ще падне толкова лесно. Той е един от главните градове на въстаниците, укрепен е и го пазят както мориски войски, така и турски войници. Под водачеството на маркиз Де Лос Велес той отдавна е обсаден, но без успех. Затова му отивам на помощ с основната армия. Трябва да унищожим тези чудовищни безверници сега, преди османците и целият мюсюлмански свят да ни нападнат като пълчища мръсни плъхове. Мюсюлманите по цял свят само печелят от тези безредици. Току-що получих вести, например, че турският губернатор в Алжир е превзел град Тунис.
Но аз не губя надежда. Походът на войската ни от Гранада изглежда като началото на края. Късметът е на наша страна и жънем победа след победа. Макар че разрушенията наоколо и изтощените от битки войници внушават униние, аз вярвам, че всичко това ще приключи още през лятото. Над Андалусия и Гранада отново ще се възцарят мир и красота, над маслиновите горички, палмите, плодните дръвчета, пищните градини, колонадите и изящните арки на палатите. Колкото по-сурова изглежда Андалусия сред планините през зимата, толкова по-плодородна знам, че е, когато над цялата страна цари мир и лято. Някой ден трябва да дойдеш до южния бряг, да видиш синия безкрай на морето, прелестна Мадлен, неизбродните планински вериги, които подпират на раменете си небето и карат човек да диша по-леко.
Всъщност ти ще пътуваш ли с Филип II, когато тръгне следващия месец? Твърде необичайно решение от страна на брат ми да предприема подобно пътуване през Андалусия — по принцип той рядко и с нежелание излиза от Кастилия — но явно е осъзнал необходимостта в такива неспокойни времена да покаже на поданиците си в Андалусия, че кралят им е до тях. Сигурен съм, че това е причината да провежда следващия кòртес[8] в Кордоба. Самият аз се надявам да успея да го видя там. Какво щастие ще е, ако и ти тръгнеш със свитата му правителството към Андалусия! Тогава ще се видим отново!
8
Кортес — от исп. cortes, „дворове“ — регионални представителни събрания на съсловията (благородници, духовенство и представители на градовете) в средновековна Испания. Кортесите ограничават властта на краля, а заключенията им са задължителни за налагането на нови данъци и въвеждането на нови закони. — Б. пр.