Изабел се смъкна от стола си и се насочи в указаната посока.
— Тук съм заради нещо, на което „Уикипедия“ не може да ми даде отговор.
— Можеш да напишеш книга за нещата, които не можеш да откриеш онлайн — казах. Сега, когато се беше отдалечила, отново можех да дишам нормално. Вдигнах дубликата от някаква фактура и започнах да прегъвам листа, за да си направя птичка.
— Е, ти би трябвало да знаеш най-добре — обади се Изабел. — В крайна сметка до неотдавна ти самият беше същество от приказките.
Намръщих се и продължих да се занимавам с птичката си. Линиите на баркода се оказаха върху едното й крило и сега другото, останало чисто бяло, изглеждаше по-голямо. Вдигнах един молив, за да нарисувам черти и върху него, запазвайки симетрията, но в последния момент се отказах.
— Какво търсиш всъщност? Нямаме много истински медицински книги. Разни неща за самолечение и най-общи справочници.
Изабел беше приклекнала пред рафта и отговори, без да се обръща:
— Не знам със сигурност. Ще разбера, когато го открия. Как се казваше онова чудо… онази, адски дебелата медицинска книга. В която можеш да откриеш всичко нередно, дето може да се случи с даден човек.
— Кандид3 — казах. Но в книжарницата нямаше никого, който би могъл да схване шегата, така че след кратка пауза предложих по-реален отговор — Да нямаш предвид Медицинската енциклопедия на издателство „Мерк“?
— Точно нея търся.
— Нямаме я в момента. Но мога да ти я поръчам. — Нямаше нужда да проверявам каталога с наличната стока, защото знаех, че съм прав. — Новото издание никак не е евтино, но мога да ти намеря някое по-старо копие, втора ръка. Доколкото ми е известно, болестите са си все същите. — Прокарах конец през хартиената си птичка и се покачих върху щанда, за да я окача над мен. — Само да отбележа, че това си е прекалено специализирана литература и според мен се поизсилваш. Освен ако не планираш да станеш лекар, разбира се.
— Точно това обмислям — каза Изабел с такъв изненадващ плам в гласа, че първоначално изобщо не успях да осъзная, че тя споделя нещо наистина важно с мен. А миг по-късно мелодично дзън оповести, че вратата се е отворила отново и в книжарницата е влязъл нов клиент.
— След секундичка ще ви обърна внимание — извиках, повдигайки се на пръсти и прехвърляйки конеца над лампата. — Кажете ми, ако ви трябва нещо конкретно.
Само един удар на сърцето си по-късно осъзнах, че Изабел вече я няма. Беше се скрила някъде и очакваше от мен да не издавам присъствието й. Смъкнах ръце край тялото си, чудейки се какво точно се бе случило току — що.
— Надявам се, че не ви преча — произнесе новодошлият с равен и изтъкан от професионализъм тон. — Свършете си работата, ще почакам.
Нещо в гласа му накара желанието ми да разкрасявам книжарницата с хартиени птички моментално да се изпари. Извърнах се и видях изправения пред щанда полицай, вдигнал поглед към мен. От висините на настоящото си положение можех да видя ясно всичко, което висеше върху окачения на кръста му колан с кобур — пистолет, радиостанция, лютив спрей, белезници, мобилен телефон.
Когато имаш тайни, дори и да не са от някакъв нелегален тип, да видиш полицай на работното си място има ужасно разтърсващ ефект.
Бавно се смъкнах на земята и направих вял жест с ръка към хартиената ми птичка.
— Всъщност не правех нищо особено важно. Е, мога ли… да ви помогна в търсенето на някоя конкретна книга? — Поколебах се, защото бях пределно наясно, че мъжът не беше тук, за да си говорим за литература. Чувствах как сърцето ми се блъска бързо и силно в гърдите. Изабел беше изчезнала, каквито и да бяха причините й да го стори, и в момента книжарничката изглеждаше съвършено празна.
— Всъщност, ако наистина не сте зает, бих искал да поговоря с вас за малко — каза учтиво полицаят. — Вие сте Самюъл Рот, нали така?
Кимнах.
— Аз съм полицай Кьониг. Работя по случая с Оливия Маркс.
Оливия. Стомахът ми се стегна. Оливия, една от най-близките приятелки на Грейс, бе ухапана против волята си и беше прекарала последните няколко месеца като бяла вълчица в Пограничната гора. Семейството й мислеше, че е избягала от дома си.
Грейс трябваше да бъде тук. Ако лъженето беше олимпийска дисциплина, тя щеше да е световен шампион. За човек, който мразеше творческото писане, тя съчиняваше наистина великолепни истории.