— Е, значи сега ти си шефчето? — дари ме той с язвителна усмивка. — Аз съм Коул.
Шефчето. Всъщност нещата май наистина стояха по този начин, нали?
— Виждал ли си някой от другите вълци, който вече да се е трансформирал? — попитах.
Той сви рамене.
— Честно казано, мислех, че е прекалено голям клинч, за да се трансформирам самият аз.
Неговите гротескно оцветени пръсти ме притесняваха прекалено много, така че отидох до кухнята, където открих шишенце с ибупрофен. Подхвърлих го към Изабел, която ме изненада, като го улови безпогрешно във въздуха.
— Това е, защото си бил ухапан съвсем наскоро. Имам предвид — миналата година. Температурите все още не оказват толкова сериозно влияние върху трансформациите ти. На този етап нещата ще бъдат… непредвидими.
— Непредвидими — повтори като ехо Коул.
Сам, не, моля те, не отново, спри… примигнах и гласът на майка ми изчезна, отдръпвайки се в миналото, където му беше мястото.
— За какво са ми тези? За него? — Изабел вдигна шишенцето с хапчета пред себе си и посочи с брадичка към Коул. Отново бях обзет от предишното съмнение, че между тях има нещо.
— Аха. Ще го боли зверски, докато си топли пръстите — отвърнах. — Това ще направи нещата малко по-поносими. Банята е ей там.
Коул взе шишенцето с ибупрофен, но бях сигурна, че няма да изпие нито едно хапче. Нямах идея дали просто се смята за особено корав мачо, или причината се криеше в някакви религиозни убеждения. Когато влезе в банята, го чух как блъсна с ръка ключа за лампата и остави шишенцето, без да го отвори. После до нас достигна шумът от течащата във ваната вода. Сам извърна глава с някакво странно отвратено изражение и ми стана ясно, че не харесва Коул.
— Е, Ромул13? — казах и той се обърна към мен, отворил широко жълтите си очи. — Защо си тук съвсем самичък? Мислех, че с Грейс сте нещо като сиамски близнаци и тя може да бъде отделена от теб единствено по хирургически път.
След като бях прекарала час в компанията на Коул, чието лице изразяваше единствено емоциите, които той желаеше да видя, ми беше малко странно да наблюдавам неприкритата болка на Сам. Можех да разбера колко е нещастен дори и само по извивката на гъстите му черни вежди. Двамата с Грейс явно се бяха скарали.
— Родителите й ме изхвърлиха — каза той и за миг се усмихна по начина, по който се усмихват хората, когато знаят, че нещо всъщност не е смешно, и нямат никакво желание да разговарят с теб за него, но просто не знаят какво друго могат да сторят. — Грейс… ъъъ… тя се разболя и те… ъъъ… те ме откриха в нейната стая и ме изхвърлиха.
— Тази вечер?
Той кимна. Изглеждаше толкова съкрушен, че ми беше трудно да го гледам.
— Аха. Дойдох тук малко преди вие да се появите.
Сега осъзнах смисъла в яростния блясък на всичките лампи в къщата. Не бях сигурна дали му се възхищавам за това, че всяка негова емоция бе толкова ярка и пламенна, или го презирам, задето е преизпълнен с чувства до такава степен, че се налага да ги излее навън през прозорците под формата на светлина. Всъщност изобщо не знаех какво точно чувствам.
— Но… ами… — каза бавно той и в начина, по който произнесе тези две думи, усетих как се стяга, подобно на кон, който събира крака под себе си, за да се изправи. — Както и да е. Разкажи ми за Коул. Защо си с него?
Изгледах го ядосано, преди да осъзная, че има предвид защо си тук с него, а не защо сте гаджета.
— Дълга история, вълче момче — промърморих и се тръшнах на дивана. — Не можех да заспя и го чух зад къщата. Беше доста очевидно какво представлява и също толкова очевидно, че скоро няма да се трансформира обратно. Не исках родителите ми да го открият и да си изкарат акъла. Толкова.
Устните на Сам се изкривиха в някакво неразпознаваемо изражение.
— Това е много мило от твоя страна.
Дарих го с цинична усмивка.
— Случват се и такива неща.
— Така ли? — попита той. — Мисля, че повечето хора биха оставили някой чисто гол непознат навън.
— Не исках да настъпя нечия ръка утре, когато отивам към колата си — казах. Имах усещането, че Сам се опитва да измъкне истината от мен, сякаш някак се беше досетил, че това е вторият път, когато се срещаме с Коул, а по време на първата ни среща езиците ни са се запознали и са си разменяли любезности. Използвах споменаването на пръстите му като повод да насоча разговора в различна посока. — Като стана дума за това, се чудя как я кара премръзналият върколак. — Погледнах надолу по коридора, към банята.
13
Ромул и Рем са митичните основатели на Рим, синове на бога Арес. Според легендата двамата са били откърмени от вълчица. — Б. пр.