— Защо Фишър?
— Средства и възможност, Робин. Имал е ранен достъп, трябва да влезе в списъка. Прибавяме Рейф, асистентът на Елизабет Тасъл, самата Елизабет Тасъл и Джери Уолдгрейв. Даниъл Чард вероятно го е видял малко след Уолдгрейв. Катрин Кент отрича да го е чела, но аз запазвам силно съмнение. Да не забравяме Майкъл Фанкорт.
Робин вдигна очи стъписана.
— Но как би могъл той…
Телефонът на Страйк отново иззвъня — беше Нина Ласелс. Той се поколеба, но допускането братовчед й да й е казал, че току-що е разговарял с него, убеди Страйк да приеме обаждането.
— Здравей — каза той.
— Здравей, прочути човече — отвърна тя. Долови горчивина, неуспешно прикрита с въодушевеност. — Боях се да ти позвъня, за да не ти е втръснало от обаждания от репортери, почитателки и прочее.
— Не чак толкова — каза Страйк. — Как са нещата в „Роупър — Чард“?
— Цари лудост. Никой не върши никаква работа, само за това говорим. Ама честно, категорично ли става дума за убийство?
— Така изглежда.
— Господи, не мога да повярвам… Сигурно няма как да ми разправиш нещичко — добави тя, като едва успя да потисне въпросителната нотка.
— На този етап полицията не желае да бъдат оповестявани подробности.
— Свързано е с книгата, нали? — попита тя. — „Bombyx Mori“.
— Не бих могъл да кажа.
— А пък Даниъл Чард си счупи крака.
— Моля? — каза той, стъписан от тази несвързана логично реплика.
— Толкова много странни неща се случват. — Тя звучеше напрегната и превъзбудена. — Джери не е на себе си. Даниъл току-що му звъня от Девън и отново му крещя — половината офис го чу, защото Джери, без да ще, го включил на спикърфон и не можа да намери копчето да го изключи. Нямало как да си тръгне от къщата в провинцията заради счупения крак. Даниъл де.
— Защо е крещял на Уолдгрейв?
— Задето не опазил „Bombyx Mori“ — отвърна тя. — Полицията се сдобила отнякъде с пълен екземпляр на ръкописа и Даниъл никак не е доволен от това. Та така — додаде тя, — реших да звънна и да ти кажа „честито“. Предполагам, че се честити на детектив, когато открие труп, а? Обади ми се, когато не си много зает.
И тя затвори, преди той да е успял да каже нещо.
— Нина Ласелс — каза той, когато сервитьорът дойде отново с неговия ябълков кръмбъл и кафе за Робин. — Момичето…
— … което открадна ръкописа за теб — довърши Робин.
— Паметта ти щеше да е пропиляна в „Човешки ресурси“ — отбеляза Страйк и хвана лъжицата.
— Сериозно ли говориш за Майкъл Фанкорт? — попита тихо тя.
— Естествено — отвърна Страйк. — Даниъл Чард трябва да му е казал какво е направил Куин, не би искал Фанкорт да го научи от друг. Фанкорт е сериозна придобивка за издателството. Така че според мен Фанкорт отрано е узнал какво пише в…
Сега иззвъня телефонът на Робин.
— Здравей — каза Матю.
— Здравей, как си? — попита тя тревожно.
— Не особено добре.
Някой реши да усили музиката тъкмо в този момент: „First day that I saw you, thought you were beautiful…“2.
— Къде си? — остро попита Матю.
— О… в един пъб — отвърна Робин.
Внезапно атмосферата сякаш се изпълни с кръчмарски шумове: дрънчащи чаши, дрезгав смях откъм бара.
— Корморан има рожден ден — обясни тя притеснено. (В края на краищата Матю ходеше с колегите си по пъбове, когато някой от тях имаше рожден ден.)
— Е, браво — изрече Матю побеснял. — Ще ти се обадя по-късно.
— Мат, не… почакай…
С уста, пълна с ябълков сладкиш, Страйк я наблюдаваше с крайчеца на окото си как стана от масата без обяснения и се отдалечи към бара, очевидно за да набере отново Матю. Счетоводителят бе недоволен, че годеницата му е излязла на обяд, а не седи сама в мълчаливо бдение за майка му.
Робин набираше отново и отново. Накрая се свърза. Страйк довърши десерта и третата си бира и реши да иде до тоалетната.
Коляното му, което не го беше безпокоило много, докато се хранеше и разговаряше с Робин, го заболя с всичка сила, когато се изправи. Докато се върне на мястото си, вече се бе изпотил от болката. Ако се съдеше по изражението на Робин, тя още се мъчеше да успокои Матю. Когато най-сетне затвори и се върна при него, той отговори едносрично на въпроса й дали е добре.
— Мога аз да проследя онази Брокълхърст вместо теб — отново предложи тя, — ако кракът ти…