— Надали ще се зарадва — отвърна Страйк, като се оглеждаше за охранителни камери, — но никъде в длъжностната ми характеристика не пише, че трябва да радвам Анстис.
— Постъпил е много почтено, като е споделил с теб резултатите от експертизата — отбеляза Робин.
— Направи го, за да ме отдръпне от случая. Според него всички улики сочат към Лионора. Бедата е, че за момента това е самата истина.
Улицата бе задръстена от превозни средства, наблюдавани от една-единствена камера, доколкото Страйк можеше да види, но пък имаше много преки, в които човек, облякъл тиролската пелерина на Оуен Куин или бурка, би могъл да се изплъзне от поглед, без никой да види кой е всъщност.
Страйк купи две кафета за навън от кафе „Метро“ в сградата на метростанцията, прекосиха граховозелената билетна зала и се отправиха в посока „Уест Бромптън“.
— Не бива да забравяш — каза Страйк на Робин, докато чакаха да сменят влаковете на Ърлс Корт, през което време Робин обърна внимание как Страйк отпускаше цялата си тежест на здравия си крак, — че Куин е изчезнал на пети, Нощта на фойерверките3.
— О, господи, разбира се! — възкликна Робин.
— Святкане и гърмежи — поясни Страйк, като пиеше кафето си на големи глътки, та да го довърши, докато дойдеше време да се качат на влака; нямаше си доверие да крепи кафе и себе си по мократа заледена настилка. — Във всички посоки излитат ракети и привличат вниманието на хората. Не е голяма изненада, че никой не е видял фигура с наметало да влиза в сградата онази вечер.
— Визираш Куин?
— Не непременно.
Робин поразсъждава над това за малко.
— Мислиш ли, че човекът от книжарницата лъже, че е видял Куин да влиза там на осми?
— Не знам — отговори Страйк. — Твърде рано е да се каже.
Ала си даде сметка, че точно такова е убеждението му. Внезапната активност около необитаема къща на четвърти и на пети беше много показателна.
— Странно какви неща забелязват хората — коментира Робин, докато се качваха по червено-зеленото стълбище на метростанцията „Уест Бромптън“ и Страйк вече правеше гримаса всеки път щом стъпеше на десния си крак. — Паметта е нещо странно, нали…
Внезапно Страйк усети коляното си нажежено до червено и се стовари върху парапета на моста над релсите. Мъж с костюм зад гърба му изруга нетърпеливо при това неочаквано препятствие с големи габарити на пътя му, а Робин продължи няколко крачки напред, като все още говореше, преди да осъзнае, че Страйк вече не беше до нея. Върна се забързано и го завари пребледнял и с избила пот, заобикалян от устремения поток пътници.
— Усетих, че нещо поддаде в коляното ми — процеди той през стиснати зъби. — Мамка му… мамка му!
— Ще хванем такси.
— Никога няма да успеем в това време.
— Ами тогава да вземем метрото обратно към офиса.
— Не, искам…
Никога не бе усещал по-остро липсата си на ресурс, отколкото в този момент, застанал върху моста от стоманена мрежа под куполовидния стъклен таван, върху който се трупаше сняг. В отминалите дни винаги имаше кола на разположение. Можеше да привиква свидетелите в своя кабинет. Беше от Отдела за специални разследвания, той командваше, той контролираше нещата.
— Ако искаш да направиш това, трябва ни такси — отсече Робин. — От тук има много вървене по Лили Роуд. Нямаш ли… — Тя се поколеба. Никога не бяха споменавали инвалидността на Страйк освен по най-завоалиран начин. — Нямаш ли бастун или нещо такова?
— Де да имах — избъбри той с безчувствени устни.
Какъв смисъл имаше да се преструва? Ужасяваше го дори перспективата да извърви разстоянието до края на моста.
— Можем да купим — предложи Робин. — В някои аптеки ги продават. Ще намерим.
После, след моментно колебание, го подкани:
— Облегни се на мен.
— Прекалено тежък съм.
— За баланс. Използвай ме като бастун. Хайде — настоя решително тя.
Той прехвърли ръка през раменете й, бавно тръгнаха по моста и спряха край изхода. Снегът временно беше спрял, ала студът бе още по-силен.
— Защо никъде няма места за сядане? — рече Робин, като се оглеждаше ядосано.
— Добре дошла в моя свят — промърмори Страйк, който бе отдръпнал ръка от нея мигом щом спряха.
— Какво се е случило, как мислиш? — попита Робин.
— Знам ли? Коляното ми беше много подуто сутринта. Не биваше да слагам протезата, но мразя да използвам патерици.
3
Нощта на фойерверките — ежегодно събитие с фойерверки, огньове на открито и празненства. Във Великобритания се свързва с проваления Барутен заговор на Гай Фокс през 1605 г., целящ взривяването на сградата на Парламента. — Б.пр.