— Оценявам готовността ви да се срещнете отново с мен — каза Страйк, когато келнерът се отдалечи.
— Бог е свидетел, че Лионора има нужда от всичката помощ, която би могла да получи — отсече Елизабет.
— Защо го казвате?
Жената го изгледа с присвити очи.
— Не се правете на глупав. Тя ми каза как настояла да я заведат в Скотланд Ярд да се види с вас веднага след като й съобщили за Оуен.
— Да, така беше.
— И как си е въобразявала, че ще изглежда това? Полицаите вероятно са очаквали да рухне в несвяст, а тя просто проявила желание да се види с приятеля си, частният детектив.
Потисна кашлицата си с мъка.
— Надали Лионора се замисля какво впечатление оставя у хората — отбеляза Страйк.
— Така е, тук сте прав. Никога не е блестяла с много ум.
Страйк си помисли какво ли впечатление си мислеше Елизабет Тасъл, че тя самата оставя у околните; дали осъзнаваше колко малко бе харесвана. Сега даде пълна воля на кашлицата, която се бе опитвала да сдържи, и той изчака силните звуци, подобни на лаене на тюлен, да престанат, преди да я попита:
— Значи смятате, че е трябвало да се престори на опечалена?
— Не съм казала, че щеше да е преструвка — сопна се Елизабет. — Сигурна съм, че тя е разстроена посвоему, колкото и ограничена да е. Просто нямаше да й е от вреда малко по-старателно да разиграе скърбяща вдовица. Хората това очакват.
— Предполагам, че вече сте разговаряли с полицията.
— Разбира се. Преразказвах им отново и отново разправията в „Ривър Кафе“, както и причината, поради която не прочетох внимателно проклетата книга. Освен това ги интересуваше какво съм правила след последното ни виждане с Оуен, по-специално трите дни след него.
Тя стрелна въпросителен поглед към Страйк, чието изражение остана неутрално.
— Вероятно си мислят, че той е умрял до три дни след скарването ни?
— Нямам представа — излъга Страйк. — Вие какво им разказахте за този период?
— Че се прибрах право у дома, след като Оуен се развилня срещу мен, на следващата сутрин станах в шест, взех такси до гара Падингтън и отидох на гости на Доркъс.
— Една от писателките ви, доколкото помня?
— Да, Доркъс Пенгълий4, тя…
Елизабет забеляза, че Страйк се подсмихна, и за пръв път от познанството им насам и на нейното лице се появи мимолетна усмивка.
— Ако щете вярвайте, това е истинското й име, не е псевдоним. Пише порнография под формата на исторически любовни романи. Оуен проявяваше голямо презрение към творбите й, но би убил за продажбите, които реализира. Книгите й вървят като топъл хляб — добави Елизабет.
— Кога се прибрахте от гостуването у Доркъс?
— В понеделник, в късния следобед. Предполагаше се да е хубав дълъг уикенд, ала ни най-малко не беше хубав — изрече натъртено Елизабет — благодарение на „Bombyx Mori“. Живея сама — продължи тя — и не мога да докажа, че се прибрах у дома, а не отидох да убия Оуен още с връщането си в Лондон. А със сигурност имах такова желание…
Тя отпи малко вода и додаде:
— В полицията се интересуваха най-вече от романа. Смятат, че дава мотив на много хора.
Това бе първият й открит опит да изтръгне информация от него.
— Отначало изглеждаше, че са много хора — каза Страйк, — но ако са уцелили правилно времето на смъртта и Куин е умрял в рамките на три дни след скандала ви в „Ривър Кафе“, броят на заподозрените силно би намалял.
— Как тъй? — остро попита Елизабет и му напомни един от най-страховитите му преподаватели в „Оксфорд“, който използваше този въпрос от две думи като гигантска игла, с която пробиваше несъстоятелните теории.
— Боя се, че не мога да ви дам тази информация — любезно отвърна Страйк. — Не бива да влияем върху полицейското разследване.
През малката маса можеше добре да разгледа грубата й кожа с едри пори и лош тен, а през това време черните й като маслини очи го наблюдаваха бдително.
— Попитаха ме — каза тя — на кого съм показала ръкописа през няколкото дни, докато беше у мен и преди да го пратя на Джери и Крисчън. Отговорът беше: на никого. Интересуваха се също с кого Оуен е обсъждал творбите си, докато още ги е пишел. Не разбирам за какво им беше това — рече с все още приковани в Страйк очи. — Да не би да смятат, че някой го е подстрекавал?