Прикрепената към нея винарска изба беше изоставена от години, а и лозята в землището не бяха в по-добро състояние, но Катлийн не смяташе да се безпокои за това сега. С парите, оставени от Сет, и спестената си заплата от последните две години можеха да преживеят достатъчно добре с Терън няколко години. Ще започне да се безпокои по-късно. Точно сега единственото й желание беше да поживее известно време в мир и спокойствие.
— Мисля, че на Алис много ще й хареса тук. Онзи малък апартамент от другата страна на кухнята има хубав изглед към лозята — каза някак между другото Джордж, докато й помагаше да седне в мерцедеса.
— Джордж! — извика Катлийн изненадано и бързо се обърна към него. — Искаш да кажеш, че ти и Алис искате да дойдете да живеете с мен?
— Ако ни приемеш.
— Разбира се, че ще ви приема — разсмя се тя. — Помислих си, че ще останете при Хейзъл.
Той поклати глава.
— Катлийн, ние бяхме наети от Сет. Работихме за него. Откакто той си отиде, работим за теб. Тук аз ще поддържам къщата, пристройките, колите и ще правя всичко друго, от което имаш нужда, но не желая да ми плащаш. Две или три сутрини на седмица ще слизам в града и ще работя като доброволец в рехабилитационния център за инвалиди.
— Това е чудесно.
— Питам се какво смяташ да правиш с фургона на Сет. Аз…
— Можеш да разполагаш с него както намериш за добре.
— Благодаря. Освен това — с твое разрешение — ще работя в лозята. Винаги съм имал слабост към приготвянето на вина и съм чел доста през последните години по този въпрос. Мисля, че с малко късмет ще мога да постигна нещо.
— Да, да. Благодаря ти, Джордж — тя импулсивно го прегърна. — Имам голяма нужда от теб и Алис. Ще плащам на Алис заплата. Настоявам — каза тя, когато забеляза, че Джордж се кани да протестира. — И искам да имам правото да опитвам всяка бутилка вино.
— Получаваш го — засмя се той и й протегна ръка. Няколко дни по-късно Катлийн се срещна с новия собственик на магазините Кирчоф и учтиво отказа предложението му.
— Не трябва да напускате — каза й той. — Ние познаваме вашите способности. Според вашия съпруг коренната промяна, която стана с магазините преди две години, до голяма степен се дължи на вас. Ние много бихме искали да останете на работа.
— Благодаря ви, но чувствам, че трябва да напусна — Катлийн знаеше, че сърцето на магазините Кирчоф беше Сет. — Бих ви препоръчала обаче да назначите на моето място помощника ми. Елиът Пейт е много надарен млад човек, който знае всичко, нужно за тази работа.
— Катлийн, благодаря ти, скъпа! Току-що ми позвъниха от името на новия собственик — искат веднага да започна работата, която ти така глупаво отказа.
Гласът на Елиът звучеше така, като че ли се намираше не на седмото, а на деветото небе от щастие.
— Не беше глупаво. Знаеш, че имам малко дете, което се нуждае от грижите ми. Ти заслужаваш тази работа, Елиът. Завиждам ти за вълнуващите неща, които ще изживееш през следващите години.
— Винаги можеш да идваш при мен да ми помагаш — предложи той.
— Може да прескачам от време на време да поглеждам над рамото ти.
— Поканата ми остава в сила, не забравяй това. Има една работа, която — надявам се от сърце — няма да оставиш изцяло на мен.
— Коя е тя?
— Проклетите модни ревюта. Катлийн, нямам търпение да се разправям с онези грубияни, които отговарят за осветлението, нито с кучките, които аранжират цветята. Би ли поела тези неща вместо мен? Поне за една година? Моля те.
Катлийн се разсмя.
— Окей, окей. Нима мога да ти откажа?
— Чудесно! — направи пауза за миг и продължи: — Катлийн, Гуджонсън е голяма работа. Гледа ли онези рекламни филми? Новите собственици са луди по него. Ерик е не само талантлив — той е и страхотен човек. Работи като бесен… — Замълча, покашля се и Катлийн се усмихна. За първи път на Елиът не му достигаха думи. — Искам да кажа, че ако между вас двамата има… нещо… можеш спокойно да пратиш целия останал свят по дяволите…
— Благодаря, Елиът — каза тя бързо. — Ще имам предвид съвета ти, но между мен и Ерик няма нищо.
— Не бих си заложил утрешното мартини. Винаги си била проклето сдържана, когато стане въпрос за личния ти живот.
— А ти винаги си повече от скандален, но аз те обичам. Обаждай ми се.
— Непременно — много вероятно е скоро да пропищя за теб и да те моля да се върнеш и да ме спасиш от всичко това. — Двамата се разсмяха, но преди да затвори телефона, той й каза с рядко сериозен за него тон: — Катлийн, бъди щастлива.