Беше щастлива. Или поне доволна. Тя, Терън, Джордж и Алис се настаниха в новата къща и много рядко изпитваше носталгия по оживлението на големия магазин. Беше очарована от къщата и изцяло потъна в плановете си за пълна подмяна на мебелировката й.
Наближаваше февруари. Когато в планините на Орегон и във Вашингтон валеше сняг, в долината бе дъждовно. В един такъв ден Катлийн седеше сама в уютната всекидневна. В камината пращеше весел огън. Терън спеше на горния етаж. През последните няколко дни беше понастинал и сега бе потънал в дълбок сън под въздействието на лекарствата, предписани от педиатъра. Алис и Джордж бяха отишли до Сан Франциско за продукти.
Когато тишината отвън беше нарушена от шум на идваща кола, Катлийн стана да погледне през прозореца — знаеше, че беше твърде рано за Джордж и Алис.
Сърцето й затанцува, а после скочи в гърлото й, когато видя очукания син додж, който пухтеше по осеяната с дупки алея. Произнесе беззвучно с устни името му и инстинктивно притисна ръка към гърдите си, за да успокои лудото биене на сърцето си.
Той беше вече на верандата и дърпаше шнура на старомодния звънец. Катлийн отиде до вратата и я отвори без колебание.
Вгледаха се един в друг и останаха така в продължение на цяла вечност. Ерик влезе, без да каже нито дума. Изтръска мокрото си палто и го закачи на закачалката до вратата. Огледа стаята с гръб към нея и изрази с кимване мълчаливото си одобрение.
— Здравей, Катлийн — обърна се с лице към нея.
— Здравей, Ерик — отговори тя с несигурен глас. Защо не можеше да говори? Веднага се беше превърнала във възел от нерви. Дошъл е тук, за да я заплашва за Терън? Ще използва ли факта, че е сама, ще го вземе ли насила?
— Къде е Терън? — запита той, като че ли прочете мислите й.
— Спи горе — отговори тя предпазливо.
Ерик кимна разсеяно.
— Къщата е хубава, много хубава. Харесваш ли я?
Въобразяваше ли си или и той беше не по-малко нервен?
— Да, влюбена съм в нея. Тук е много спокойно.
Той седна без покана на канапето пред камината и се втренчи в огъня за момент. После вдигна глава и като че ли се учуди, че тя все още стои права.
— Седни.
Катлийн не помръдна.
— Какво правиш тук, Ерик?
Той я гледа още известно време, без да промълви нито дума, после извади плик от джоба на ризата си и й го подаде.
— Получих този плик по пощата преди три дни от адвоката на Сет. Бил е инструктиран да го изпрати в определен ден. Доктор Александър го е получил от Сет в нощта на смъртта му.
Катлийн искаше да попита какво значи всичко това, но той се беше обърнал отново към огъня, вгледан замислено в пламъците му. Пликът в ръката му изглеждаше напълно безопасен — на него бяха написани само името и адресът на юридическа фирма. Отвори го и извади от него два листа. Единият беше договорът за заема, направен от Сет на новата компания на Ерик. На него беше сложен червен печат с текст: «Напълно изплатен».
Другият беше изписан саморъчно от Сет — не толкова четливо и твърдо, както обикновено, но достатъчно ясно. Датата посочваше нощта преди смъртта му.
«Драги Ерик,
Моят адвокат ще потвърди, че в Банк ъв Америка има таен фонд под попечителство за Терън. Ще установиш, че това е доста голяма сума, която, надявам се, ще нарасне още повече с полагащата се към нея лихва. До времето, когато Терън ще бъде готов да навлезе, в която и да е област, избрана от него, той ще има достатъчно стабилна финансова осигуровка. Условията за получаване на горепосочената сума на неговия двадесет и пети рожден ден са малко странни. Моето последно желание е да направиш необходимото те да бъдат изпълнени.
До втория му рожден ден, петнадесети април, искам името му да бъде легално променено на Гуджонсън. Дълбоко съм убеден, че синът трябва да носи името на бащата. Благодаря ти, че ми разреши да му се порадвам за кратко време. Моята благодарност към теб е по-малка само от любовта ми към него и майка му. Надявам се, че и тя ще бъде включена в тази смяна на името. Твоето име трябваше да бъде и нейно от много дълго време.
Приех те като приятел за цял живот. И за мен оставаш такъв.
Сет»
Катлийн отпусна листа, преди сълзите й да размият мастилото.
— Той е знаел.
Ерик се размърда, но не погледна към нея.
— Така изглежда.
Отпусна се на канапето до него.
— Трябваше да се сетя, че ще разбере. Сет беше толкова чувствителен към атмосферата наоколо си… Не можеше да не види, да не предположи… — Отново замълчаха. Катлийн го погледна боязливо. — Какво ще направиш?