Ерик кавалерски задържа вратата и тя успя да му хвърли гневен поглед, преди да влезе. Посрещнаха ги гласовете на двеста деца, събрани заедно.
— Къде да поставя триножника? — запита той, като оглеждаше помещението.
— Това е въпрос с повишена трудност, господин Гуджонсън — измърмори тя едва чуто.
— Тц-тц, госпожице Хейли.
— Ето ви и вас — Една прекъсна добре подбрания хаплив отговор на Катлийн, като се засуети около тях. — Ерик, защо не си монтираш съоръженията върху подиума? Там никой няма да те безпокои. Побързайте да си вземете храна и елате при нас на най-отдалечената маса. Там е сравнително по-тихо.
Ерик пое калъфа от Катлийн и го остави заедно с камерата си на подиума.
— Да тръгваме ли? — Ерик потърка нетърпеливо ръце и посочи с глава към оставената на шубера храна.
— Разбира се — отговори хладно Катлийн. — Смятам, че ще бъдете изненадан от храната. По-вкусна е и от домашната.
— Точно сега всичко ще бъде добре дошло за мен. Цял ден не съм ял нищо и съм гладен като вълк.
— Да не се страхувате за фигурата си? — подхвърли тя подигравателно.
В очите му проблеснаха весели искрици, когато погледна надолу към нея.
— Не. Много по-голямо удоволствие за мен е да следя вашата.
Катлийн прехапа устни, за да задържи хапливия си отговор на нахалната му закачка. Трябваше да го представи на жените, които работеха в кухнята на Маунтин Вю и три пъти на ден осигуряваха на лагерниците и управата вкусна храна. По-голямата част от тях бяха достатъчно възрастни да бъдат майки на Ерик, но всички реагираха кокетливо на прекомерната му хвалба по повод на храната.
Много бързо чиниите им бяха натрупани с печено и зеленчуци. Катлийн протягаше ръка за чаша леден чай с мента, когато Ерик я хвана и демонстративно я помириса.
— От вас ли лъха аромат на праскови?
Праскови? Гланцът й за устни? Пребори се с импулса да прекара нервно език по тях. Очите му съсредоточено оглеждаха лицето й, като че ли се опитваха да открият нещо неуловимо.
— Праскови? — повтори тя невинно. — О, разбира се, плодовият сладкиш с праскови на таблата ви.
Вдигна към него очи с чувство на победител, за да установи с трепване, че той не приема обяснението й. Топлината в очите му, приковани върху лицето й, я изпълни с неясна тревога; дръпна ръката си няколко пъти, преди той да разтвори пръсти и да я освободи.
— Прекрасно. Обичам праскови.
Отговорът му засили вътрешното напрежение на Катлийн — неизвестно защо, тя откри в него нюанс на неясна заплаха.
Присъединиха се към другите възпитатели и Харисънови, които вечеряха на отделна маса. Ерик беше представен на всички и той се извини предварително, ако обърка или забрави някои имена през първите няколко дни.
Вечеряше с апетит, но любезно отговаряше на всички въпроси. Според Катлийн възпитателките бяха прекалено и отблъскващо внимателни към него, но Ерик се отнесе към всички по един и същ начин, независимо от това колко грознички или симпатични бяха.
Истински любимец на жените, помисли си тя язвително.
— Разкажете ни за себе си, Ерик — обади се Би Джи. Ерик сви скромно рамене.
— Няма кой знае какво за разказване.
— Хайде, хайде, Ерик, всички знаем, че си доста известен в своята област. Бил си в Азия, нали? — запита Една.
— Да, имал съм някои интересни командировки. Бях и в Саудитска Арабия по време на Пустинна буря.
— Били ли сте някога в опасност? — запита една от по-младите възпитателки със затаен дъх.
Ерик се усмихна.
— Няколко пъти. Обикновено снимам само горещи новини.
Колкото и да се опитваха, не можаха да го накарат да разкаже някаква героична случка, а всички бяха убедени, че има такива. Преди да бъде изпратен в лагера, на Една й е било съобщено, че Ерик Гуджонсън е един от най-добрите оператори на компанията и освен това е човек, който умее да прибави човешка ангажираност към всяка тема, независимо от шаблонния или изключителния й характер.
След като привърши вечерята, Ерик се извини.
— Искам да направя няколко снимки, докато децата са все още сравнително кротки — каза той.
— Добра идея — съгласи се Би Джи. — Нещо да помогнем?
— Не, просто се дръжте нормално. Истински се надявам, че няма да привлека вниманието на децата. Искам да се държат, както в момента. Мога обаче да ползвам компетентната помощ на моя главен помощник — носач.
Катлийн не разбра, че има предвид нея, докато групата не замълча. Погледна го озадачено.