Корбет и Ранулф слязоха от конете на ъгъла на една кръчма, пред чешмата на катедралата «Холи Тринити». Един послушник им позволи да влязат в гробището на монасите, което не беше най-благочестивото място за последен покой, понеже беше същевременно и гробище за разбойници, престъпници и други хора извън закона. Шайка груби, яки мъже с парцаливи качулки и кожени шапки, облечени в дрипи, до един добре въоръжени, седяха около пращящи огньове, пиеха и се караха с повлеканите и проститутките, които си търсеха клиенти. Загледаха алчно Корбет и другарите му, но звънът на оръжието и безмилостният поглед на Ранулф ги възпряха от неблагоразумни постъпки.
— Къде отиваме? — прошепна Чансън.
— При гробницата на Бекет — отговори Ранулф. — Нали ти обясних по-рано. Виждал си менажерията на краля в Тауър: едногърби и двугърби камили, лъвове, огромни котки, маймуни и маймунчета; кралят обича животните си, но най-много обича ястребите си. Веднъж за малко да пребие до смърт един от соколджиите, който, без да иска, наранил един от ястребите му. Както и да е, две от безценните птици от кралския птичарник близо до Кръста на кралица Елинор са болни. Кралят е накарал да благословят две златни монети над главите им и е помолил Корбет да ги донесе тук като дар — Ранулф смуши шеговито Чансън. — По-добре така, отколкото да нося восъчните им фигури. Чух за един пратеник, който носел восъчна статуетка на птица на Уолсингам. Докато пристигне, злополучната фигурка се стопила.
— И?
— Вече нямало значение — прошепна Ранулф. — Птицата така и така била умряла.
Спънаха конете си в монашеското гробище, оставиха Чансън да ги наглежда, а Корбет и Ранулф заобиколиха през дълбокия сняг около величествената катедрала — великолепна сграда с каменни основи, въздигащи се към небето стени, сложни фризове, украсени с ухилени маски и лица с безжизнен поглед. Минаха през странична врата и навлязоха в тайнствен свят от арки, изящни сводове, скрити в полумрак, прорязан от снопове сивкава и цветна светлина, която струеше през прозорците. Някои от прозорците бяха от цветно стъкло и със стъклописи. Минаха покрай смайваща поредица от стенописи и масивни кръгли колони, позлатени във високите и ниските си части. Стъпваха по застлан с плочи под с изобразени на него феникси, гълъби и разцъфнали лилии. Снопове горещ и благоуханен дим от свещите се виеха в ледения въздух, безсилни да прогонят студа и вонята от поклонниците.
Катедралата беше почти празна, само най-ревностните поклонници посещаваха гробницата посред зима. Корбет и Ранулф поотделно минаха през крилото на хора, завиха вдясно към олтара и изкачиха дългите, излъскани от стъпки каменни стъпала към параклиса «Холи Тринити», където се намираше внушителната каменна гробница на Бекет. Спиращият дъха саркофаг, чиито защитни плочи бяха смъкнати, сияеше като видение от рая. Дъхът на Ранулф секна от възхита. Въпреки огромните си размери гробницата изцяло беше покрита с листове чисто злато, които едва-едва се виждаха от инкрустираните в тях скъпоценни камъни: сапфири, диаманти, рубини, спинели[36] и изумруди. Корбет и Ранулф я обиколиха от всички страни, за да разгледат внимателно това великолепие. Златните листове бяха гравирани и инкрустирани от всички страни с прекрасни изображения и обковани с ахат, яспис и корнелин. Някои от скъпоценните камъни бяха с големината на гълъбово яйце. Гробницата излъчваше сияние, сякаш в нея пламтеше тайнствен огън. Ранулф бързо разбра причината за несекващото множество поклонници от цяла Европа, които искаха да се поклонят на мощите на свети Томас от Бекет.
Корбет приближи монаха — пазач на гробницата, показа му печата и пръстена, за да си осигури незабавен достъп до малките, покрити с възглавнички ниши в параклиса край нея. Там коленичи и докосна с устни студения мрамор. Затвори очи и прошепна молитва, не толкова за краля и безценните му соколи, колкото за себе си, Ранулф, Чансън и най-вече за Мейв и двете им деца. Замълча, прекръсти се, после стана и даде като дар две златни монети на навъртащия се пазител на свещените одежди и утвар. Слезе по стъпалата, запали свещица пред лика на Дева Мария и излезе.