— Смесих малко лайка в една кана с вино, по време на срещата — Дерош се усмихна. — И двамата с Касълдийн пихме от същата кана.
— Какво мислиш, че е станало с телохранителя Сервин? — продължи Корбет.
Дерош вдигна ръце.
— Какво бих могъл аз да ти кажа, сър Хю? Беше облечен в черни кожи, затворен, с вид на професионален войник, с грубо лице и плешива глава. Много прилича на Уендовър: мъж, който е навикнал на лагерен живот и дрънкане на оръжия. Съпругата на Паулентс изглеждаше много привързана към него. Със сигурност играеше ролята на безстрашен воин.
— Мислиш, че е бил боец ли? — попита Корбет.
— Добре се е отличавал в битка, не ще и дума.
— Според теб може ли той да е отговорен за убийствата?
— Сър Хю, не мога да отговоря на въпроса. Искам да кажа — Дерош се канеше да продължи, когато изведнъж се разнесоха хрипливи викове. Вратата се отвори и Касълдийн се втурна в стаята.
— Сър Хю, ела! Някакъв човек е бил убит!
Глава десета
Inferno tristi tibi quis fatetur.
Печален в своя ад, кой ще ти се изповяда?
Корбет нареди на Ранулф да остане, докато двамата с Чансън, следвани от Дерош, излязоха на заледената пътека. Касълдийн ги изведе през задната част на къщата навън. Беше кучешки студ. В другия край на градината гореше кръг от факли. Уендовър дойде забързан.
— Сър Хю, един от градските стражи е убит.
Дерош забърза напред. Корбет тръгна след него и стигна до групата мъже, скупчени около проснатото по очи на снега тяло. Дерош вдигна поглед и поклати глава.
— Мъртъв е! — посочи тежката стрела от арбалет, забита дълбоко между плещите на мъжа. — Смъртоносна рана — каза той и обърна по гръб трупа.
Докато Корбет втренчено гледаше жертвата — млад мъж, светлокос и с безжизнени очи, с леко набола брада и белези от шарка — забеляза нещо необичайно: стражът не беше облечен с обичайния униформен плащ, а със светлосиния плащ, носен обикновено от Уендовър.
— Какво се е случило? — попита Корбет.
— Озерик, така му е името — заговори един от мъжете, — служеше при нас само от няколко месеца.
— Какво се е случило? — настоя Корбет.
— Отиде да се облекчи — отвърна мъжът. — Бързаше, затова взе плаща на Уендовър. Позабави се. Бяхме в кухнята, пиехме и си приказвахме. Притесних се.
Корбет щракна с пръсти и нареди на носачите на факли да се приближат до мъжа, който говореше. Беше висок, грубоват и гледаше мрачно.
— Защо ще му е на някой да убива един от нас? — попита той.
Корбет поклати глава и огледа потъналата в сняг градина, храстите и дърветата, високата защитна стена. Ангелът на смъртта беше връхлетял за пореден път, неусетно и безмълвно, невидим, но страховит, като великолепен ястреб, реещ се над земите на този свят, жаден да сграбчи жива душа в стръвните си нокти. Но защо сега? Кой го беше довел и кой бе избрал жертвата? Върна се към задната врата и огледа прозорците със залостени капаци от всяка страна. Пробва всеки един, но те останаха здраво затворени.
— Какво става тук, сър Хю? — появи се забързан Касълдийн.
Корбет се извърна.
— Не знам, сър Уолтър. Вероятно убиецът си мисли, че е убил Уендовър, вместо това смъртта е отнесла горкия Озерик, но как е станало? — Махна с ръка към задната част на къщата. — Не мога да кажа.
— Наистина ли?
Корбет се обърна. Уендовър пристъпваше от крак на крак. Синият плащ сега висеше преметнат на едната му ръка.
— Не знам — отвърна му Корбет. — Бил е убит, а е носел твоя плащ. И аз знам толкова, колкото и ти, мастър Уендовър — писарят пристъпи напред. — А може би ти е известно повече?
Уендовър унило поклати глава.
— Тогава предлагам ти и твоите другари да огледате трупа на Озерик.
Уендовър погледна Корбет, наметна съдрания плащ и се отдалечи.
— Сър Хю?
— Да, сър Уолтър.
— Ръкописът, който взе от ковчежето на Паулентс — успя ли да го разчетеш?
Корбет се приближи към него.
— Не, сър Уолтър, не съм. Впрочем, имам сериозни подозрения, че това е една голяма безсмислица — Корбет потри ръце. Все по-силно усещаше свирепия нощен студ. Поведе Касълдийн обратно към къщата и взе с тях и Дерош. Вече в работната стая, Корбет стопли ръцете си на огъня.
— Достатъчно разпити проведох. Ще се върнем в Мобисон. Знам — той се изправи, — че е късно, но ти, сър Уолтър, и ти, мастър Дерош, трябва да ме придружите. Ще обходим отново къщата на имението. Ще дойде и Уендовър. Ще проверим дали нещо не ни е убягнало от вниманието.
40
Седулий Скот — ирландски учен, граматик и коментатор на Светото писание, живял през девети век. — Бел.ред.