— Днес — провикна се Ликуващия — ще започнем рано, тъй като скоро ще се смрачи. Трябва да подготвим пиесата си за дванайсетте коледни дни. Добрите граждани на Кентърбъри из техните пазари и пред църквите ще искат да видят пиеса, каквато не са гледали досега. Затова трябва внимателно да подготвим всичко. Необходимо ни е палмово клонче, което Архангел Гавраил да донесе от рая за Мария. Трябва ни и гръмотевица. Имаме нужда от бял облак, който да вземе свети Йоан от остров Патмос[46] и да го отнесе пред вратата на Дева Мария в Ефес. Необходим ни е и друг облак, който да донесе апостолите от други страни и парче от златиста роба, за успението на Богородица, както и ниско легло и няколко факли с бял восък, които придружаващите девици да държат. Иисус Христос трябва да отвори небесата, за да приветства майка си, придружен от голям брой ангели. Необходими са ни благоухания и корона с дванайсет звезди в кръг, с които Христос да благослови и възвеличи майка си в Небесна царица — Ликуващия съгледа Корбет и млъкна — Всичките тези неща трябва да се приготвят. Затова хайде — плесна той с ръце, — когато настане време за молитва, ние вече трябва да репетираме.
Скочи от бурето и отпрати трупата.
— Е, сър, какво мога да сторя за теб? — Ликуващия се запъти към Корбет с усмивка. Писарят го отведе настрани от останалите.
— Кажи ми — попита Корбет, — когато срещна Грискин в Съфолк, той на прокажен ли се преструваше?
— Точно така, сър Хю — прошепна Ликуващия. — Идваше до лагера и ме търсеше по мръкнало. Разменяхме си по някоя дума и си тръгваше. Защо питаш?
— Според мен — Корбет реши да е искрен — Грискин е бил предаден.
— Не съм бил аз, сър Хю! — Ликуващия се отдръпна, с ръце на гърдите. — Давам ти думата си, Грискин беше в безопасност с мен и моята трупа. Никой не би го предал.
— Кажи ми — приближи се Корбет — кога е бил убит Грискин? В края на ноември ли? Има ли някой, мастър Ормсби, който наскоро се е присъединил към вас? Някой похватен, тъкмо такъв, от какъвто имате нужда, но въпреки това странен. Ти наемаш хора, нали?
Ликуващия кимна, присвил очи. Тъкмо понечи да отвърне, когато се закашля, обърна се и плю.
— Идва такъв човек. Присъедини се към нас около Деня на мъртвите или Вси светии, не помня на кой от двата празника. Нарече се Поклонника. Отначало се държеше странно, но после показа, че го бива да изработва дъски и други предмети от дърво. Показа, че може да изпълнява безупречно ролята на дявол.
— И какво? — попита Корбет.
— Присъедини се към актьорите — обясни Ликуващия. — Някои хора притежават умението да изграждат външен вид и да играят роля. Поклонника е от тях. Играеше съвършено ролята на демон. Подложих приемането му на гласуване и го приехме. Ела — Ликуващия подхвана Корбет за лакътя и внимателно го поведе към старата къща на свещеника. Побутна го към пустата кухня, рече му да седне на стол пред огъня и излезе. Върна се след малко. Корбет погледна над рамото му, но видя само тъмен силует на прага. Веднага усети, че е мъж и че е много уплашен.
— Влизай! — нареди Корбет и се изправи. — Мастър Ормсби, предпочитам да ме оставиш насаме с него.
Ликуващия кимна и бързо се оттегли.
Корбет примъкна странника до прозореца. Слаб и жилав, с издължени очи, лице като на дявол и току-що избръснат, той напомняше на Корбет за котка. Писарят се отдръпна. Мъжът имаше тъмно, тясно лице. Носеше жълти панталони и парцалив ален елек. В лявата си ръка държеше лютня, а в дясната — грубо изработен лък. Не проговори, просто зяпаше и нищо друго, но очите му на изпитото, с порочно изражение лице не изпускаха Корбет.
— Какво искаш? — Гласът беше гърлен. — Сър, попитах какво искаш от мен. Ликуващия рече, че трябвало да говоря с теб.
— Как ти е името? — попита Корбет и пристъпи по-близо.
— Поклонника.
Корбет извади камата си и допря върха й отстрани на врата на Поклонника.
— Аз съм кралски писар, представител на краля из тези земи — прошепна Корбет, — а ти, сър, когато задавам въпрос, ще говориш истината. Сам си се нарекъл Поклонника, но се съмнявам, че са ти дали това име в кръщелния купел. Как е истинското ти име?
— Едмънд Гроскот.
— Е, добре, Едмънд Гроскот — продължи Корбет и заби връхчето още малко. Появи се капчица кръв. Гроскот простена, но не помръдна, очите му не се свеждаха пред тези на Корбет. — Дръж здраво лютнята и лъка — предупреди го Корбет. — Да виждам ръцете ти, дори и през ум да не ти минава да търсиш скрит някъде по теб нож. Нека ти разкажа нещичко за твоя живот, мастър Гроскот. Ти си лукав човек, фокусник, измамник, опасностите те влекат. Човек, който живее според своите капризи. Сигурно те търсят надлъж и нашир из кралството за престъпление или нещо подобно. Обзалагам се, че в някой град на Съфолк или Норфолк дават награда за главата ти заради всякакви мошеничества, прав ли съм? И бъди искрен. Нищо няма да загубиш, освен помилване.
46
Патмос — остров в Гърция, където е бил пратен в изгнание свети Йоан Богослов. Според преданието на Патмос са написани «Евангелие от Йоана» и «Откровение». — Бел.прев.