— Убит е с арбалет — заяви Корбет, — но после убиецът е разпорил стомаха му, един Бог знае защо. Убиецът е пристегнал раната с тези превръзки, затова не открихме следи от кръв. Сервин е влачен, вероятно за подмишниците, с раните нагоре, от залата долу до подземията и хвърлен в оная бъчва. Никак не е трудно. Никак не е било трудно. Убеден съм, че ако подземието беше по-добре осветено, щяхме да видим случайните петна от кръв. Ейлът е бил излян, капакът — поставен обратно…
— Защо? — попита Ранулф.
— За да ни заблуди — каза Корбет. — Да ни накара да вярваме, поне за известно време, че Сервин може да е възможният извършител на убийствата, да е предрешеният Хюбърт Монаха. Тук обаче изниква интересен въпрос, Ранулф — Корбет се изправи. — Щом останалите четирима са обесени по такъв загадъчен начин, защо нашият убиец е използвал арбалет срещу Сервин?
Спря, понеже вратата се отвори и Чансън се върна, бършейки уста с опакото на ръката си.
— Извинявай, господарю.
След него влезе Уендовър.
— Казах да изчакаш отвън! — сряза го Корбет.
Уендовър занемя при гледката на ужасяващото тяло, проснато на пода, в пропити с ейл дрехи, с потресаващо лице и страшни рани в гърдите и корема.
— Сър Хю — капитанът притисна ръка към устата си, — дойде пратеник със съобщение до теб. Първо е ходил до абатството «Сейнт Огъстин». Пратен е от сър Уолтър Касълдийн, който те моли да идеш до «Сейнт Алфидж». Има ново убийство, убита е Беренгария. Какво да…?
Уендовър погледна още веднъж трупа, обърна се с ръка на устата и побягна навън.
— Мастър Ранулф, ела с мен — нареди Корбет. — Чансън, остани тук, огледай трупа. Иди пак до бъчвата, и виж дали няма още нещо вътре. Кажи на Уендовър, че искам къщата да се претърси отново, после да дойде при мен в «Сейнт Алфидж». Кажи му да намери каруца и да докара трупа. Отец Уорфелд ще трябва да каже още една заупокойна молитва. Сервин може да бъде погребан в мястото за бедняци в гробището. Градът ще поеме разноските.
Щом излезе, Корбет повтори нарежданията си на Уендовър, който стоеше до едно дърво. Все още му се повдигаше и бършеше устата си. Капитанът усърдно закима.
— Ще направя, каквото мога — каза той, останал без дъх.
— Ще направиш, каквото наредя! — заяви Корбет и го потупа по рамото. — Хайде, мастър Ранулф.
Глава дванадесета
Conserva requiem mihis ab hoste mem.
Пази съня ми от моя враг.
Напуснаха Мобисон. Взеха един от градските стражи, за да им покаже най-бързия път покрай градските стени и да ги отведе до портата на църквата «Сейнт Алфидж». Касълдийн и членове на въоръжения отряд вече бяха пристигнали. Слизаха от седлата, а конете им вече ги спъваха. Корбет извика Касълдийн по име и кметът забърза към него. Кралският писар слезе от коня и набързо му разказа какво са открили в Мобисон, без да обръща внимание на онемяването, после възклицанията и редицата въпроси на кмета.
— Не, не, сър Уолтър — Корбет поклати глава. — Тъкмо там се корени проблемът. Четирима души са обесени в зловещото имение, а Сервин е убит с арбалет. Защо?
Сър Уолтър потри ръце и посочи към входа на църквата.
— Тук ни чака друга задача.
— Да, чака ни друга задача, но те моля да се съсредоточиш върху следното: има ли нещо, което да ти е известно за Сервин и да ни бъде от полза? Защо той е убит по един начин, а останалите — по друг? Моля те, помисли!
Корбет потупа сър Уолтър по рамото и забързано изкачи стъпалата пред църквата.
Дерош стоеше облегнат на една колона, вперил поглед в отец Уорфелд, който помазваше трупа с миро. Беренгария беше изгубила цялата си хубост. Примката беше пристегната около врата й, очите й гледаха безжизнено, лицето й беше на петна, а езикът й висеше навън. Тялото й лежеше грозно разкривено. Корбет, заслушан в тихия шепот на свещеника, коленичи и сряза с камата си въжето, разхлаби го и го подаде на Ранулф. Тялото на мъртвата се сгърчи странно. Корбет изправи краката и ръцете, преди още отец Уорфелд да е дал на покойната последна благословия и опрощение. Свещеникът имаше измъчен вид, очите му бяха зачервени.
47
Аратор — християнски поет от шести век, живял в Лигурия, северозападна Италия. Най-известното му произведение, «За деянията на апостолите», разказва историята на апостолите в стихотворна форма. — Бел.ред.