Също като Ефалин, мъжете предвождаха бойни общества на Шайдо и също се споглеждаха от време на време. Особено плещестият Мерик, който беше Сейа Дуун, и Бендуин с многобройните белези по лицето, от Фар Алдазар Дин. След този ден никой повече нямаше да може да попречи на Шайдо да изпратят някой мъж в Руйдийн, за да бъде белязан за вожд на клан, ако оцелееше. Но докато това станеше, Севанна говореше като вожд на клан с правата на вдовицата на последния вожд. На последните двама вождове. И толкова. Да се задавят дано онези, които мърмореха, че им носела лош късмет.
Златните и костени гривни тихо издрънчаха, когато оправи тъмния шал на раменете си и си намести герданите. Повечето от тях бяха също от злато и слонова кост, но единият представляваше масивен накит от перли и рубини, принадлежал доскоро на една влагоземска благородничка — тя сега носеше бяло и бе откарана с другите гай-шайн в Планините, наречени Камата на Родоубиеца — с рубин с размери на малко кокоше яйце, който лежеше между гърдите й. Богата плячка се прибираше от влагоземците. Едър смарагд на пръста й сбираше слънчевата светлина в зелен пламък; носенето на пръстени бе един от влагоземските обичаи, които си струваше да се усвоят, въпреки завистливите погледи, често насочени към нея. И още щеше да има, стига да не отстъпваха на този по великолепие.
Повечето мъже смятаха, че Мерил или Бендуин са първите, които ще получат позволението на Мъдрите да влязат в Руйдийн. Единствена Ефалин в тази група подозираше, че никой няма да успее, а и тя само подозираше — освен това беше достатъчно съобразителна, за да изрече своите подозрения по заобиколен начин само пред Севанна и пред никой друг. Умовете им все още не можеха да възприемат напълно идеята да се отхвърли старото и макар Севанна да гореше от нетърпение да навлече на Шайдо одеждите на новото, тя си даваше ясна сметка, че трябва да ги доведе до него много бавно. Много неща вече се бяха променили, откакто Шайдо прекосиха Драконовата стена, за да нахлуят в земите на влагоземците — влажни все пак в сравнение с Триделната земя, — но тепърва още много неща предстояха да се променят. Паднеше ли Ранд ал-Тор в ръцете й, омъжеше ли се тя за Кар-а-Карн, вожда на вождовете на цял Айил — тази дивотия за Преродения Дракон си беше само един от многото примери за влагоземската глупост, — щеше да се въведе нов начин за провъзгласяване на вождове на кланове, както и на септи. Навярно дори за предводители на бойните общества. И това щеше да е само началото. Влагоземският обичай да се предава титлата на децата и на техните деца например съвсем не беше за изхвърляне.
Вятърът за миг се усили и обърна на юг. Щеше да скрие шума от влагоземските коне и фургони.
Тя отново намести шала си и потисна гримасата си. Не биваше да изглежда изнервена. Бегъл поглед надясно успокои тревогата й. Там се бяха струпали над двеста мъдри на Шайдо и макар да бе нормално някои от тях ако я следят с очи като гладни лешояди, сега погледите на всички бяха приковани към склона. Не една от тях неспокойно наместваше шала си. Устните на Севанна се изкривиха. Пот бе избила по някои от тези лица. Пот! Къде се беше дянала честта им, та да показват нервността си пред всички?
Внезапно се появи един млад Совин Най и смъкна булото си. Отиде право при нея, както се полагаше, но я подразни, когато извиси глас така, че да го чуят всички.
— Един от предните им съгледвачи се измъкна. Беше ранен, но успя да ни се изплъзне на коня си.
Предводителите на бойните общества се раздвижиха още преди да е довършил. Това не можеше да се допуска. Щяха да командват, когато почнеше същинската битка — Севанна нямаше и за миг да им позволи да забравят коя е тя.
— Хвърлете всички копия срещу тях — заповяда тя високо, — до последното, преди да са успели да се подготвят.
— Всички копия? — възкликна с неверие Бендуин. — Искаш да кажеш без прикриващите…
— Ако не задържим резерви, може да ни… — Изръмжа Мерик.
Севанна прекъсна и двамата.
— Всички копия! Тези, с които ще танцуваме, са Айез Седай. Трябва да ги надвием отведнъж! — Ефалин и останалите се овладяха и лицата им отново придобиха невъзмутим вид, но Бендуин и Мерик се навъсиха. Глупци. Изправили се бяха едва срещу няколко десетки Айез Седай и неколкостотин влагоземски войници и въпреки над четиридесетте хиляди алгай’д’сисвай все настояваха за своите прикриващи отряди и за своите резервни копия, сякаш щяха да се бият с цяла влагоземска армия.