Погледна хората долу — пълзяха като мравки по терена на строежа — и леко се намръщи. Строежът се издигаше мудно, пръст по пръст. Огиерите можеше и да не подлежат на обсъждане, но навярно Единствената сила можеше отново да се използва. Малко Сестри притежаваха сериозна мощ в сплитането на Земя, но едва ли беше необходимо чак толкова, за да се укрепи камък или да се свърже с друг камък. Да. В ума й палатът се възправи изцяло завършен — обградени с колонади алеи и огромни куполи, блестящи с позлатата си, и с онзи шпил, докосващ самите небеса… Очите й неволно се издигнаха към безоблачното небе, докъдето щеше да се извиси шпилът, и тя въздъхна. Да. Още днес щеше да се разпореди.
Високият часовник в стаята зад нея иззвъня за Третия час след изгрева и всички гонгове и камбани из града отекнаха едновременно, отбелязвайки часа, едва чуто оттук, на тази височина. Елайда се усмихна, приглади гънките на кремавата си рокля с червени ивици, намести широкия епитрахил на Амирлинския трон с разноцветните ресни на раменете си и се обърна.
По пищно позлатения часовник в изящно гравираната кутия се движеха фигурки. На най-долното ниво озъбени тролоци бягаха, подгонени от загърната в пелерина Айез Седай; по-нагоре мъж, представящ Лъжедракон, се мъчеше да се предпази с вдигната ръка от сребристи мълнии, които явно се хвърляха от втора Сестра. А над циферблата, самият той над главата й, короновани крал и кралица коленичеха пред Амирлинския трон в нейния покрит с лъскав емайл шарф, с пламъка на Тар Валон, гравиран от лунен камък над златна арка над главата й.
Елайда нямаше навика да се смее често, но сега не можа да сдържи доволния си кикот. Кемайле Сорентайн, издигната от Сивите, бе поръчала този часовник, потъна в мечтите си да върне дните отпреди Тролокските войни, когато никой владетел не получавал трона си без одобрението на Кулата. Грандиозните планове на Кемайле бяха рухнали обаче, както и самата Кемайле, и цели три столетия часовникът бе престоял в прашно хранилище, като вещ, предизвикваща смут, вещ, която никоя Амирлин не се беше осмелила да изложи на показ. До Елайда. Колелото на Времето се въртеше. Това, което някога е било, отново можеше да бъде. Щеше да бъде отново.
Големият часовник уравновесяваше интериора срещу вратата към дневната й и спалнята и гардеробната оттатък. Фини гоблени с пищни цветове, изработени в Тийр, Андор и Арад Ломан, с блестящи златни и сребърни нишки, втъкани сред боядисаните във всички цветове на дъгата, висяха от двете страни точно един срещу друг — тя винаги бе обичала реда. Килимът с червени, зелени и златни шарки, застлан върху по-голямата част от подовите плочи, бе донесен от Тарабон — копринените килими бяха най-скъпите. Във всеки ъгъл на стаята върху мраморни стойки с непретенциозно изсечени прави ръбове бяха поставени вази от крехък порцелан на Морския народ, в които грижливо бяха подредени червени рози. Да се накарат розите да цъфтят днес се изискваше използването на Единствената сила, особено при тази безкрайно проточила се жега и суша; изключително ценно приложение, според нея. Позлатена резба покриваше както единствения стол — сега никой не сядаше на него в нейно присъствие, — така и писалищната й маса. Наистина скромно обзаведена стая, с таван, висок едва два разтега, но щеше да й свърши работа, докато се построи палатът. Като се прибавеше и гледката — щеше да й стига.
Високият гръб на стола й крепеше Пламъка на Тар Валон, с инкрустирани лунни камъни, над черната коса на главата й, щом седнеше. На лъскавата повърхност на масата стояха само трите кутии от лакирано дърво, изделия от Алтара, подредени изрядно. Тя отвори кутията с гравираните на капака й златни ястреби сред бели облаци и извади тясна ивица тънка хартия от купчината донесения и писма вътре.
За стотен път може би препрочете известието, пристигнало от Кайриен по гълъб преди дванадесет дни. Само няколко Сестри в Кулата знаеха за съществуването му. И никоя друга освен нея не знаеше съдържанието му, пък и нямаше да има дори смътна представа какво означава то, дори да го знаеше. Тази мисъл едва не я накара да се разсмее отново.
Халката е поставена на ноздрите на бика. Очаквам приятно пътуване до пазарището.
Без подпис, но от него нямаше нужда. Единствено Галина Касбан можеше да изпрати това послание. Галина, на която Елайда бе доверила да извърши нещо, което не би доверила на никоя друга, освен на самата себе си. Не че изобщо се доверяваше на някого, но на предводителката на Червената Аджа можеше да разчита повече, отколкото на всяка друга. Тя самата в края на краищата беше издигната от Червените и в много отношения все още се смяташе за Червена.