— Du, Scheissdreck! Kuss mich auf…88
Хрипливият му вик секна, когато Фандорин с отсечен къс удар заби длан в гърлото на храбреца. Злобният блясък в очите му угасна, главата му с тъп звук се удари в земята.
— Вие го убихте! — извиках в ужас. — Защо?
— Все едно нищо няма да ни каже, а имаме много малко време — Ераст Петрович изтри плюнката от бузата си, свали куртката на убития. Хвърли на гърдите му нещо малко, бяло — не видях какво. — Живо, Зюкин! Събличайте мундира, хвърлете го. Облечете това.
Отлепи прошарените си мустаци и вежди, хвърли на земята боцманската куртка и отдолу се оказа в полусюртук с тесни пагончета, на фуражката сложи кокарда и аз разбрах, че тя изобщо не е моряшка, а е полицейска.
— Трябва ви сабя — отбелязах. — Полицейските офицери винаги са със саби.
— Лесна работа. П-после — Фандорин ме дръпна за ръката и ме повлече подире си. — Бързо, Зюкин, бързо!
Стана ми жал да хвърлям на земята новия мундир и го закачих на бравата — може някой да си го хареса.
Фандорин се озърна:
— Орденът!
Свалих „Владимир“ от шията си и го прибрах в джоба.
— Закъде бързаме? — викнах, втурнал се подире му.
Не последва отговор.
Изскочихме пак на „Мясницка“, но точно пред пощата влетяхме през някакви порти. Зад тях имаше тесен каменен двор, към който излизаха няколко служебни врати.
Фандорин ме дръпна зад големите боклукчийски кофи, пълни с кафява амбалажна хартия и парчета канап, и си погледна часовника.
— Д-девет и девет. Бързо се справихме. Той сигурно е още т-тук.
— Кой той? — попитах задъхан. — Линд ли?
Фандорин пъхна ръка в кофата и извади дълъг тесен пакет. Разви го — вътре имаше портупей и полицейска сабя.
— Нашият приятел от Poste restante. Той е, не разбрахте ли?
— Той е доктор Линд? — втрещих се.
— Не, човекът на Линд. Всичко излезе много просто, много по-просто, отколкото бих п-предположил. И загадката с писмата се разясни. Сега ми е ясно защо писмата идваха в Ермитажа без клеймо. Пощенският служител, който работи за Линд — да го наречем за удобство Пощенеца, — просто ги е слагал в чантата с кореспонденцията за калужката поща. И нашето днешно писмо веднага е попаднало при него. В-видял е как сновете тук край г-гишето и веднага е уведомил Линд, а онзи е пратил хората си, к-които търпеливо ви чакаха отвън. Тоест са чакали Фандорин, з-защото се е смятало, че вие сте аз.
— Но… как се сетихте за всичко това?
Той се усмихна самодоволно.
— Седях в чайната срещу пощата. Чаках ви да излезете подир човек, който ще п-прибере писмото. Времето минаваше, вие не излизахте. Такава мудност от страна на Линд ми се стори странна. Та той е заинтересован от с-срещата ни не по-малко от мен. Никой от влизащите в пощата не се задържа дълго и нищо съмнително не забелязах. Интересното започна с появата на двамата господа, които дойдоха в четири без четвърт. При това пристигнаха заедно, после се разделиха. Единият седна в моята чайна през две маси от мен, на немски пожела да го настанят на маса до прозореца. Н-наникъде не погледна, беше се втренчил само във вратата на пощата. Вторият за малко влезе в сградата, после се присъедини към първия. Следователно хората на Линд ви бяха открили, но не проявяваха интерес към писмото. Поумувах д-доста дълго по въпроса и накрая стигнах до една хипотеза. Точно преди да затворят, влязох да я п-проверя. Видяхте ли как ме з-зяпна Пощенеца, когато се представих като приносител на банкнотата? За него това беше пълна изненада, защото той е знаел много добре, че не може да има никакъв приносител. Пощенеца не овладя мимиката си и така се издаде. Вероятно той е руският помощник на доктора, автор на закачливата обява. Сега чрез Пощенеца ще спипаме Линд.
— Ами ако притеснен от появата на загадъчния моряк вече се е втурнал да предупреди Линд?
Фандорин ме изгледа, сякаш бях бавноразвиващо се дете.
— Кажете ми, Зюкин, случвало ли ви се е някога да получавате писма до поискване? Не? Личи си. Пощата пази писмото или пратката до три дни безплатно, после започва да тече глоба.
Попих урока, но не открих в него никаква връзка с изказаното си опасение.
— И какво?
— Такова — търпеливо въздъхна Ераст Петрович, — че щом някъде се получават пари, там съществува финансова отчетност. Нашият п-приятел не може да отиде никъде, докато не отчете касата — иначе ще е т-твърде подозрително. Онази врата е служебният изход. След пет минути, най-много десет, Пощенеца ще излезе оттам и много спешно ще отиде право при Линд. А ние ще го последваме. Много се надявам д-докторът да е останал вече без помощници. Че до гуша ми дойдоха.
— Защо убихте онзи немец? — попитах аз. — Само задето ви заплю? Та той не беше вече опасен.