— Няма нищо — бодро ми прошепна Фандорин. — Китайците казват: „Благородният мъж не милее за уют.“ Хайде сега да гледаме прозорците.
И ние се взряхме в прозорците.
Право да си кажа, не виждах нищо интересно — само на два-три пъти през пердето се плъзна неясна сянка.
В другите къщи прозорците отдавна бяха угаснали, а обитателите на нашата очевидно не възнамеряваха да си лягат — единствено това можеше да мине за съмнително.
— Да не е четвърта? — попитах след около два часа.
— Какво четвърта?
— Възможност.
— А именно?
— Да сте сбъркали и пощенският служител да няма нищо общо с Линд?
— Изключено — някак твърде гневно изсъска Фандорин. — Сто на сто има. И непременно ще ни отведе п-право до доктора.
От вашите уста в Божиите уши, дойде ми на ум народният израз, но нищо не казах.
Мина още половин час. Замислих се, че за пръв път в живота ми се объркаха дните — какво е днес: петък или събота, седемнайсети или осемнайсети? Не че беше чак толкова важно, но някак не можех да мирясам. Най-накрая не издържах и попитах шепнешком:
— Днес седемнайсети ли сме?
Фандорин извади джобния си часовник, блеснаха фосфоресциращите стрелки.
— От пет минути сме осемнайсети.
18 май
Предния ден беше топло, вечерта също, но след няколко часа неподвижно висене цял се вкочаних. Зъбите ми затракаха, не си усещах краката, а надеждата за полезност на нощното ни бдение напълно се изпари. Фандорин остана невъзмутим — нещо повече, през цялото време изобщо не шавна, та дори се усъмних дали не спи с отворени очи. Най ме дразнеше умиротвореният, дори блажен израз на лицето му, сякаш седеше и слушаше вълшебна музика или песни на райски птици.
Внезапно — тъкмо вече сериозно си помислях дали да не се разбунтувам — Ераст Петрович с все същия благ вид ми прошепна:
— Внимание.
Стреснах се, но не забелязах никаква промяна. Отсреща все така светеха два прозореца. Никакво раздвижване, никакъв звук.
Пак погледнах съседа си и видях, че той още не се е пробудил от своя сън, блян, унес — с една дума, от странния си транс.
— Излизат — тихо каза той.
— Откъде знаете?
— Слях се с къщата ведно, оставих къщата да проникне в мен и чух д-диханието й — с най-сериозен вид ми каза Ераст Петрович. — Има такава източна м-методика. Дълго е за обясняване. Но преди минута къщата започна да скърца и да се люлее. П-подготвя се да се освободи от хората.
Не можех да разбера дали се шегува или бълнува. По-скоро второто, защото като за шега не беше никак смешно.
— Господин Фандорин, спите ли? — поинтересувах се тактично и в този миг прозорците внезапно угаснаха.
След половин минута вратата се отвори и излязоха двама.
— В къщата няма никого, тя е п-празна — бавно изговори Фандорин, после внезапно ме дръпна за ръката и зашепна в скороговорка: — Това е Линд, Линд, Линд!
Уплашено врътнах глава и видях, че Ераст Петрович напълно се е променил: лицето напрегнато, очите присвити съсредоточено.
Наистина ли е Линд?
Един от излезлите беше Пощенеца — познах го по силуета и фуражката. Вторият беше среден на ръст, с метната през рамо дълга пелерина тип алмавива89 и калабрийска шапка с ниско прихлупена периферия.
— Вторият — прошепна Фандорин и ужасно болезнено ми стисна ръката.
— А? Какво? — объркано попитах.
— Вторият вариант. Линд е тук, а заложниците са някъде другаде.
— Сигурен ли сте, че това е Линд?
— Абсолютно. Пестеливи, точни и същевременно изящни движения. Начинът, по който си слага шапката. Походката. Той е.
Попитах с потръпващ глас:
— Ще нанасяме ли удара?
— Забравили сте всичко, Зюкин. Щяхме да ударим, ако беше излязъл със заложниците, при първия вариант. А сега сме на втория. Ще последваме доктора и той ще ни заведе там, където са момченцето и Емилия.
— Но ако…
Ераст Петрович пак като одеве ми затисна с ръка устата — човекът с дългата пелерина се обърна, но ние говорехме тихо и нямаше как да ни чуе.
Сърдито отблъснах ръката му и все пак зададох въпроса си:
— Ако изобщо не отиват при заложниците?
— Три и пет — ни в клин, ни в ръкав ми отговори той.
— Не ви питам за часа — ядосах се на шикалкавенето му — През цялото време ме правите на…
— Забравихте ли — прекъсна ме Фандорин, — че си уредихме с-среща с доктора в четири сутринта? Ако Линд държи да е точен, трябва час по-скоро да вземе пленниците и да п-потегли към Петровския дворец.
Това, че пак беше започнал да заеква, ми подсказа, че напрежението е спаднало. И аз също някак веднага престанах да треперя и да се ядосвам.