— Франка? — заинтригува се Георгий Александрович.
— Имах предвид д-долари. Тоест към двайсет милиона рубли.
— Двайсет милиона! — негово височество чак се задави. — А на мен хазната ми отпуска някакви си жалки двеста хиляди годишно! Сто пъти по-малко! И той, мерзавецът, ще ми иска откуп!
— Не от вас, чичо Джорджи — сухо вметна императорът. — От мен. „Орлов“ е собственост на короната.
— Ники, Джорджи! — подвикна на двамата Кирил Александрович. — Продължавайте, Фандорин.
— Имах две срещи с доктор Линд — рече Ераст Петрович и млъкна.
В гостната стана много тихо, скръцна само столът на полковник Карнович, който цял се приведе напред.
— Дори не знам дали да ги нарека „срещи“, защото не сме се виждали лице в лице. Аз бях гримиран, Линд — с маска… Запознанството ни се състоя преди година и половина в Ню Йорк. Може би руските вестници са писали за отвличането на дванайсетгодишния син на милионера Бъруд? В Америка тази история цял месец беше на първите страници на вестниците… Мистър Бъруд ме помоли да изпълня ролята на посредник при предаването на откупа. Аз поисках от похитителите първо да ми покажат пленника. Линд лично ме заведе в една тайна стая. Докторът беше с черна маска, която прикриваше почти цялото му лице, с дълга пелерина и с шапка. Затова забелязах само, че е среден на ръст и че е с мустаци — впрочем може и да са били залепени. Той не каза в мое присъствие нито дума, тъй че не ч-чух гласа му — Фандорин сви устни, сякаш да надмогне вълнението. — Момчето седеше в стаята живо, със залепена уста. Линд ми позволи да се доближа до него, после ме изведе в коридора, заключи вратата с три катинара и ми връчи ключовете. Съгласно предварителната уговорка му дадох откупа — пръстенът на Клеопатра с цена милион и половина долара — и се подготвих за схватка, защото те бяха седем души, а аз сам. Но Линд внимателно огледа пръстена с лупа, кимна и се оттегли с хората си. Аз дълго се мъчих с катинарите, тъй като отключването се оказа по-трудно от заключването, и когато най-сетне успях да вляза, Бъруд младши беше мъртъв — Ераст Петрович пак сви устни с такава сила, че те побеляха, и дълго мълча. Всички търпеливо го чакаха да овладее вълнението си — августейшите особи са снизходителни към простосмъртните, които нямат тяхното свръхестествено самообладание. — Отначало не разбрах защо е толкова неподвижен и тъй ниско е склонил глава. Чак като се доближих, видях, че сърцето му е пронизано с тънък стилет27. Просто не п-повярвах на очите си. Та аз преди това в очакване на някаква измама най-подробно бях огледал помещението да проверя за скрита врата и не открих нищо съмнително. Едва по-късно си спомних, че на излизане Линд ме пусна напред и се забави само за секунда, не повече. Тази секунда му е била достатъчна. Каква точност на удара, какъв хладнокръвен кроеж!
Стори ми се, че долових в тона му освен горчивина и люта ярост, незаглъхнала с времето, неволно възхищение от ловкостта на този сатанински доктор.
— Оттогава изоставих всички д-други случаи, докато си разчистя сметките с доктора. Не крия, съществена роля за решението ми изигра и уязвеното ми самолюбие, и петното, оставено върху репутацията ми от цялата тази история… Но не е само до самолюбието — той навъси високото си чело. — Този човек трябва да бъде спрян, защото той е истински гений на злото с много богата фантазия и безгранично честолюбие. Понякога ми се струва, че си е поставил за цел да се прослави като най-велик престъпник в цялата човешка история, а на това поприще Линд, слава Богу, има п-предостатъчно конкуренти. Чувствах, че рано или късно ще направи нещо катастрофално от национален, ако не и световен мащаб. Точно това се случи… — и пак се умълча.