Да си призная, бях шокиран — и от самото й хрумване (може би донякъде вярно, защото наистина Ксения Георгиевна беше любимката на Георгий Александрович), и от нетактичното споменаване за госпожа Снежневска.
Фома Аникеевич смени темата и замаза неудобството:
— Не може ли ние, слугите, да помогнем с нещо от своя страна?
Това се казва истински иконом — с няколко пестеливи думи отмахна всичко ненужно и съсредоточи всеобщото внимание върху най-важното. Все пак пред него сме същински пигмеи.
— Извинете, че го казвам, Афанасий Степанович — с присъщата си учтивост продължи Фома Аникеевич, — но става дума не само за живота на Михаил Георгиевич, а и за много по-значителни материи — за съдбата на монархията и на самата руска държавност. При всичките ни вътрешни трусове, разногласия и безредици, при явната слабохарактерност и неопитност на императора — сега и този удар, и то пред очите на цялото общество и целия свят. Не се знае какви ще са последиците. Ние, слугите на дома Романови, не бива да го допуснем.
Японецът хласна чинийката на масата и така рязко заби чело в покривката, че се уплаших да не го е ударила дамла. Не, оказа се, че това е поклон. Склонил глава досами масата, азиатецът разчувстван се обърна към Фома Аникеевич:
— Цувам думи на истински самурай. Фома-сенсей, вие сте брагороден цовек.
„Самурай“ означава нещо като японски рицар, чел съм за тях. Какво означава „сенсей“ не знаех. Вероятно някакво почтително източно обръщение от рода на cher maitre.
Фома Аникеевич отговори с любезен поклон и японецът вдигна глава.
— Трябва помост за мой гаспадзин — заяви той на чудноватия си, но съвсем разбираем руски. — Само мой гаспадзин мозе спаси маркия оджи31 и цестта на империята.
— Много съм чувал за Ераст Петрович, господин Маса — каза Фома Аникеевич. — Май при губернаторството на княз Долгорукой той е извършил тук, в Москва, доста изключителни деяния?
Не знаех, че Фома Аникеевич е осведомен относно Фандорин, но никак не се учудих на този факт.
А японецът солидно потвърди:
— Да, доста-доста много. Но това не е вадзно. Вадзно е, це мой гаспадзин няма да е дзив, ако е дзив докутор Ринд.
Малко объркана фраза, но разбрах смисъла.
Мадмоазел попита със съвсем друг акцент, много по-приятен за слуха:
— Но какво може да напхави той, ваш господин?
— Всицко — отсече Маса. — Господар мозе да направи всицко. Докутор Ринд няма да зивее.
Фома Аникеевич отрони въздишка, която вероятно означаваше: чул ви Господ.
— Госпожо, господа. Предлагам следното…
Веднага настъпи тишина и дори мистър Фрайби откъсна поглед от книгата и над очилата се взря с интерес във Фома Аникеевич.
— Нашите господари за жалост не са в много добри отношения помежду си. Това може да попречи. Дайте да се разберем, че поне ние, слугите, ще сме сплотени. Нека се предупреждаваме помежду си и да пазим негово величество и техни височества от грешки. Доколкото ни е възможно.
Точно така го каза — скромно и мъдро.
В този миг в лакейската стая надникна моят помощник Сомов, сложи ръка на гърдите си и помоли за прошка:
— Афанасий Степанович, господа, извинете ме, но викат мадмоазел Деклик при нейно височество — и веднага с поклон се оттегли.
— А, да, мосю Зюкин — обърна се към мен гувернантката. — Клетата Ксения нищо не знае. Какво мога да й кажа?
— Не бива да уведомявате нейно императорско височество за заплахите на Линд — отвърнах строго, неприятно изненадан от фриволната фамилиарност спрямо Ксения Георгиевна. — Просто кажете на нейно императорско височество, че похитителите искат откуп и че откупът ще бъде платен.
Мисля, че тръгна надлежно засрамена.
Само след минута съжалих за отсъствието на мадмоазел, защото мистър Фрайби изведнъж отвори уста и изрече някаква кратка дума.
— Какво благоволихте да кажете? — попита Фома Аникеевич.
— Той казар „спион“ — преведе Маса, който знаел английски, както се оказа.
— В какъв смисъл „шпион“? — не разбрах аз.
Британецът с надежда погледна към Фома Аникеевич и онзи внезапно се навъси угрижен.
— Господин Фрайби е абсолютно прав. Имало е шпионин. Похитителите бяха осведомени за вчерашните ни обиколки. Не искам да ви тревожа, Афанасий Степанович, но е много вероятно сред персонала ви да има съгледвач на доктор Линд. Можете ли да гарантирате за слугите?
Почувствах как пребледнявам.
— В никакъв случай. За петербургчани гарантирам. Всички освен Липс — този, който ни обслужва — са стари и проверени. Но тук имам временен персонал от девет души плюс приходящи. Местните изобщо не ги знам, с тях се занимава Сомов.