— Значи се налага изключителна предпазливост — авторитетно рече Лука Емелянович.
А Фома Аникеевич каза на англичанина:
— Благодаря ви, мистър Фрайби, за уместната забележка.
Онзи сви рамене в знак на неразбиране, аз си спомних, че нося в джоба подарения ми речник.
„Благодаря“ беше „тенк“ на английски. „Ви“ — още по-лесно: „ю“.
Така че казах:
— Тенк ю, мистър Фрайби.
Той кимна и пак се зачете в своя Trollope (проверих в библиотеката — има такъв английски романист).
Още някое време обсъждахме помежду си начините конфиденциално да се свързваме едни с други, после съвещанието ни бе прекъснато — пак надникна Сомов и по израза на лицето му разбрах: случило се е нещо важно.
Помолих за извинение и излязох в коридора.
— Ето — каза той шепнешком, не знам защо, и ми подаде бял плик. — Намерен. Портиерът го намерил. Не е ясно откъде се е взел.
Поех плика и прочетох написани с молив печатни букви:
AVEC LES COMPLIMENTS DE DR. LIND32
С невероятно усилие на волята успях да запазя външно невъзмутим вид.
— Къде е намерен?
— На входа, точно пред вратата. Портиерът излязъл да види дали не е спрял дъждът, и го видял.
Значи и отвън може да са го хвърлили. Някой е прескочил оградата и го е подхвърлил, много просто. Малко ми олекна. Но съвсем малко.
Разбира се, не отворих плика, макар да не беше залепен — и спешно го понесох към горния етаж. Ако Сомов не ме гледаше, щях да се затичам.
Спрях до вратата на малката гостна, преди да почукам, и се ослушах. Винаги го правя, и то не за да подслушвам, а за да не попреча с почукването на нещо важно и интимно.
Отвътре се чу плътният сърдит глас на Кирил Александрович:
— Ники, не може да си толкова загубен! По време на аудиенцията на Ли Хун Чан33 не бива да споменаваш никакви концесии! В никакъв случай! Всичко ще развалиш!
Неволно поклатих глава с мисълта, че това не може дълго да продължи. Императорът не е чак толкова слабодушен, както си мислят техни височества. И е злопаметен.
Почуках силно, подадох посланието и веднага излязох в коридора.
Чакането ми продължи не повече от пет минути. Георгий Александрович се подаде от вратата и ме повика с пръст. Неговият поглед ми се стори някак странен.
По съвсем същия начин ме погледнаха императорът и останалите велики князе — сякаш ме виждаха за първи път или, да речем, за първи път са забелязали, че на тоя свят съществува човек на име Афанасий Степанович Зюкин. Това никак не ми се понрави.
— Нали знаеш френски? — попита Кирил Александрович. — На, прочети го.
Аз не без трепет взех разгърнатия лист и прочетох:
Условията се приемат, но всеки ден отлагане струва милион. Утре в три през деня ваш посредник сам, в открита каляска да се движи по „Садовое кольцо“ от Калужкия площад към улица „Житна“. Парите да са в куфар в банкноти по двайсет и пет рубли. При най-малък признак за нечестна игра от ваша страна ще се смятам свободен от всякакви уговорки и ще ви върна принца според обещанието си — на части.
И последно. Посредник да е слугата, който беше в градината: с брадавица на бузата и кучешки бакенбарди.
Първото чувство, което изпитах, беше обида. Favoris de chien? Така е написал за грижовно поддържаните ми бакенбарди?
Едва след туй проумях целият ужасяващ смисъл на посланието.
8 май
След дълги телефонни обсъждания между Петровския дворец, генерал-губернаторската резиденция и Ермитажа ръководството на операцията се възложи на полковник Карнович. Московският главен полицейски началник получи разпореждане за всеобхватно съдействие, а на Фандорин се падна не много ясната роля на съветник, и то само поради настояването на Георгий Александрович, който след спасяването на дъщеря си беше повярвал безмерно в необикновените качества на чиновника за специални поръчения в оставка.
За Карнович подобно на всички останали знаех съвсем малко, защото този загадъчен човек съвсем отскоро се беше озовал в подножието на трона. Нито по възраст, нито по чин, нито по връзки би трябвало да се намира на такъв отговорен, може да се каже дори ключов пост, още повече че допреди това височайше назначение Карнович бе изпълнявал скромната длъжност началник на едно от губернските жандармерийски управления. Но след гръмкото разкриване на анархистка терористична организация за младия полковник се заговори като за изгряваща звезда на политическата полиция и скоро този тих и незабележим господин с вечните си сини очила вече отговаряше за охраната на негово величество — наистина невероятно издигане, което не допринесе за доброжелателността на придворните към него. Макар че пък кой ли от началниците на дворцовата полиция, по служебно задължение твърде подробно осведомени за слабостите и тайните на приближените до престола, е печелил някога симпатиите на придворните? Такава си е длъжността.
33
Бележит китайски държавник (1823–1901), от 1870 г. ръководи външната политика на Китай; прави първи опити да отвори страната си за европейската цивилизация; представлява китайския император на коронясването на Николай II в Москва. — Б.пр.