Започна урокът. Аз наблюдавах откъм мрежата, защото все едно нямах работа. Скоро към мен се присъедини и Маса, а малко по-късно се появи и мистър Фрайби, привлечен от звуците на подскачащата топка, тъй чаровни за английското ухо.
Фандорин се оказа възприемчив ученик и още след четвърт час топката взе да прелита по десетина пъти над мрежата. Ксения Георгиевна се поразвесели, поруменя, изпод шапката й изскочиха светли кичури — да ти е драго да я гледаш. И партньорът й изглеждаше чудесно. Държеше неправилно ракетата, твърде силно удряше топката, все едно сечеше със сабя, но умело се движеше по корта, а и наистина си беше хубавец.
— They make a beautiful pair, don’t they? — каза мистър Фрайби.
— Карасива двойка — преведе ми Маса.
Изразът ме възмути и го сметнах за неточен превод. Фандорин в никакъв случай не можеше да е в никаква двойка с нейно височество. Но след думите на мистър Фрайби погледнах Ксения Георгиевна по-внимателно и за първи път, както казва народът, ми се стегна душата. Не бях виждал нейно височество с такъв блеснал поглед дори преди първия й „възрастен“ бал.
— Край, Ераст Петрович, стига сме си губили времето! — викна великата княгиня. — Умеете вече достатъчно, за да играем един истински гейм. Правилата са много лесни. Аз подавам, защото вие и без това не умеете да биете сервис. Първо удрям с топката в този квадрат, после в онзи и така до победа. А вие връщайте, само целете моето поле. Ясно? Който загуби, минава под мрежата. Ще помоля англичанина да ни е рефер.
Тя заговори на английски с мистър Фрайби и онзи със съсредоточен вид се доближи до мрежата. Но преди да даде знак за начало на гейма, се обърна към нас и каза нещо.
— Иска зарагане — обясни Маса и в тесните му очи припламнаха хазартни искрици. — Две към едзно за реди.
— За кое? — не разбрах аз.
— За госпозица — нетърпеливо отговори японецът и също заговори на английски, като сочеше ту своя господар, ту нейно височество.
— All right — съгласи се британецът. — Five to one.
— Пет към едзно — преведе ми Маса. Тежко въздъхна, измъкна някъде от пазвата си цветен платнен портфейл, показа на мистър Фрайби смачкана банкнота от пет рубли и я сложи на пейката.
Англичанинът незабавно извади портфейл от скъпа скърцаща кожа и извади от него банкнота от двайсет и пет рубли.
— What about you, mister Zyukin? — попита той и го разбрах без превод.
Според мен идеята за залаганията не изглеждаше много прилична, но Георгий Александрович на тръгване ми беше казал: „Веселие и непринуденост, Афанасий. Разчитам на теб.“ И аз реших да съм непринуден.
А и облогът ми се стори печеливш. Ксения Георгиевна от дете беше гъвкава и ловка, а в тениса нямаше равна сред дамите. Не само дамите — много пъти бях виждал как побеждава и Павел Георгиевич, и Ендлунг, а Фандорин за първи път пипваше ракета. Маса беше заложил за господаря си само от преданост, която, както съм чел, у японските слуги стига до фанатизъм над всячески и всякакви граници. Пише (не знам дали е истина), че японският слуга ще предпочете да си разпори корема, но не и да измени на господаря си. Тази самопожертвователност в духа на иконома Вател, който се пронизал с шпагата, когато в замъка на принц Конде не била донесена своевременно рибата35, не може да предизвика нищо друго освен уважение, но и да си изсипеш червата на огледалния паркет е постъпка абсолютно невъобразима в приличен дом.
И ми стана интересно докъде се простира саможертвеността на японския камердинер. Имах точно петдесет рубли в портфейла, предназначени за влагане в спестовната ми банкова сметка. Извадих банкнотата и я сложих на същата пейка.
Японецът, признавам му, не трепна. Извади от своя портфейл още десет рубли и тогава мистър Фрайби викна:
— Go!
Правилата на играта ми бяха съвсем ясни, така че за мен не бяха от значение виковете на англичанина.
Ксения Георгиевна се изви грациозно и силно удари топката, тъй че Фандорин едва успя да я посрещне с ракетата си. Топката отлетя странично, закачи горния край на мрежата, поколеба се къде да падне и се преметна откъм полето на нейно височество.
Нула на петнайсет за Ераст Петрович. Късмет.
Нейно височество се измести в другия край, запрати силно завъртяна топка и се устреми към мрежата, защото предварително знаеше къде ще върне противникът — ако изобщо успее.
Фандорин удари толкова мощно, че топката всякак щеше да прелети оттатък корта. Ако не беше ударила нейно височество право в челото.
Ксения Георгиевна се слиса, а Фандорин се уплаши. Той се втурна към мрежата и сложи кърпата си на челото на нейно височество.
— Няма нищо, няма нищо — прошепна тя и хвана ръката му. — Не ме боли. А вие сте голям късметлия. Нула — трийсет. Но сега ще видите.
35
Действителен случай, използван и във френско-английската историческа драма „Вател“ (2000 г.) с Жерар Депардийо в едноименната роля. Ума Търман, Тим Рот и др. — Б.пр.