9 май
Тържественият кортеж вече беше минал Триумфалните врати, когато запъхтян и мокър от пот изскочих от наетия файтон и безцеремонно заразбутвах с лакти гъстата тълпа, наизлязла от двете страни на „Тверская-Ямская“.
Покрай уличното платно в шпалир беше строена войската и аз се опитвах да стигна до офицера, като дърпах от джоба си изрисувания картонен талон за право на участие в шествието — това се оказа много трудно, защото в навалицата не можех да си изправя ръката. Разбрах, че ще трябва да изчакам преминаването на императора, а после да се промуша в края на процесията.
Лъчезарно празнично слънце сияеше в небето — за първи път след проточилите се дъждовни дни; въздухът тътнеше от камбанния звън и виковете „ура“!
Императорът тържествено влизаше в древната столица, от извънградския Петровски дворец яздеше към Кремъл.
Отпред дванайсет конни жандармеристи се поклащаха на грамадни жребци и някакъв присмехулен глас каза зад гърба ми:
— C’est symbolique, n’est-ce pas?36 Веднага личи кой е главният в Русия.
Погледнах назад и видях две очилати студентски физиономии с пренебрежителни гримаси.
Подир жандармеристите яздеха казаците от императорския конвой, сребристото везмо на кърмъзените им черкезки проблясваше от слънцето.
— И с камшици — отбеляза същият глас.
После в не много стройно каре последваха донските казаци, а зад тях съвсем в безреда яздеше депутация от азиатски поданици на империята в разноцветни одеяния, тънконогите им коне бяха украсени с килими. Познах емира на Бухара и хана на Хива, и двамата с орденски звезди и златни генералски еполети, доста странни върху източните им халати.
Още много имаше да чакам. Мина дълга процесия дворянски представители в парадни мундири, след тях се появи камерфуриер37 Булкин, който оглавяваше придворните служители: скороходци, арапи с чалми, камерказаци38.
Но изведнъж от украсените със знамена и гирлянди балкони се понесоха възгласи, вдигна се шум, хората заразмахваха ръце и кърпи, тълпата се люшна напред, напря по въжетата и аз се досетих, че идва сърцевината на колоната.
Негово величество яздеше в усамотение, много представителен в семьоновския мундир39. Грациозната белоснежна кобила Норма трепкаше с уши и поглеждаше наоколо с черно влажно око, но спазваше церемониалната стъпка. Лицето на царя беше неподвижно, сковано в замръзнала усмивка. Дясната му ръка с бяла ръкавица беше застинала до слепоочието във воински поздрав, лявата леко подръпваше позлатения повод.
Изчаках да минат великите князе и откритите каляски с техни величества вдовстващата императрица и младата императрица, показах си пропуска и бързо претичах през безлюдното пространство, за да се озова в пешеходната процесия от сенатори, вмъкнах се чак до средата да се скрия от очите на множеството и мънкайки извинения, на зигзаг се запровирах напред. Важните господа, мнозина от които познавах по външност, гледаха с недоумение невъзпитания служител в зелена ливрея на дома Георгиевичи, но хич не ми беше до благоприличия. Писмото на доктор Линд пареше гърдите ми.
Мярнах на задното стъпало на каляската на императрицата-майка полковник Карнович, издокаран като камерлакей и с напудрена перука, но пак с неизменните си сини очила, обаче началникът на царската охрана сега не можеше да ми е от полза.
Трябваше спешно да говоря с Георгий Александрович, макар че и той не би могъл да реши възникналия проблем. Трябваше ми лично императорът. Дори по-лошо — императрицата.
След вчерашния конфуз полковник Карнович изяде калая от Георгий Александрович за лошата подготовка на агентурата. Изкарах си го и аз пък от тях двамата, задето не бях огледал както трябва и дори не бях задържал малкото вестникарче.
Фандорин не присъстваше на тази мъчителна за мен сцена. Както по-късно ми докладва Сомов, още преди да тръгна за среща с хората на доктор Линд, бившият статски съветник и неговият японец излезли нанякъде и оттогава не се били появявали.
Тяхното отсъствие не ми даваше мира. На няколко пъти вечерта и дори веднъж след полунощ излязох навън да погледна прозорците им. Не светеха.
Сутринта ме събуди рязко и нервно почукване. Реших, че е Сомов, и отворих вратата по нощна шапка и халат. Какво беше смущението ми, когато видях пред себе си нейно височество!
Ксения Георгиевна беше бледа и по сенките под очите й личеше, че изобщо не е спала.
— Няма го — бързо каза тя. — Афанасий, не се е прибирал!
— Кой, ваше височество? — попитах уплашено, свалих си шапката и леко приклекнах, та халатът да стигне до пода и да прикрие голите ми крака.
39
Униформа на един от най-старите полкове в руската гвардия, сформиран от Петър I през 1687 г. и разформирован 1918 г. — Б.пр.