Те всъщност не играеха, а с много кисел вид се разхождаха по игрището за крикет, при което милордът непрестанно говореше нещо и май се сърдеше все повече. Накрая спря, обърна се към спътника си и изпадна в истински бяс — заразмахва ръце и така се разкрещя, че го чух чак през стъклото. Никога досега не бях виждал английски лордове да се държат така. Мистър Кар го слушаше с отегчен вид и току помирисваше боядисания си карамфил. Фрайби стоеше по-встрани, изобщо не гледаше двамата господа и си пушеше лулата. Държеше под мишница две дълги дървени бухалки.
Изведнъж лорд Банвил викна нещо съвсем невъздържано и залепи на мистър Кар такъв силен шамар, че на онзи му отхвърча каскетът. Аз примрях, ужасен, че британците ще започнат варварския си бокс направо на полянката, но мистър Кар просто хвърли цветето в краката на милорда и си тръгна.
Негова светлост остана неподвижен само няколко секунди, после се втурна подир сърдечния си приятел. Настигна го, хвана го за ръка, но мистър Кар се освободи с рязко движение. Тогава милордът падна на колене и в тази неблаговидна поза се затътри подир шамаросания. Фрайби с прозявка се запъти подир тях с бухалките.
Не разбрах какво е станало и честно казано, не ме интересуваха английските им страсти. Освен това ми хрумна прекрасна идея, която да ме освободи от висенето до телефона. Пратих да извикат старшия агент и го помолих да ме смени и веднага да прати да ме извикат от оранжерията, ако звъннат похитителите.
Когато описвах Ермитажа, забравих да спомена за най-приятното място в този стар дворец — остъклената зимна градина с високи прозорци, през които се виждаше Москва-река.
Именно това уединено място, предразполагащо към сърдечен разговор, бях избрал, за да изпълня нещо, което ме мъчеше вече четвърти ден. Трябваше да преодолея проклетата си притеснителност и да кажа най-сетне на горката изтормозена мадмоазел Деклик, че няма защо чак толкова да се самообвинява.
Наредих на Липс да сервира за двама в оранжерията и го пратих да попита мадмоазел дали не иска да пием заедно чай. (В Петербург често сядахме така на чаша-две хубав кяхтински олонг42).
Бях избрал чудесно кътче, съвсем закрито от останалата част на оранжерията с буйни магнолиеви храсти.
Докато чаках гувернантката, много се вълнувах, подбирах правилните думи — недвусмислени, но същевременно не много потискащи.
Но когато мадмоазел дойде — скръбна, с тъмносива строга рокля и шал на раменете, — аз не се престраших изведнъж да мина на деликатната тема.
— Смешна работа — казах, след като си прочистих гърлото. — И тук е градина, и там.
Имам предвид, че сме в зимната градина, а оттатък стъклата е също градина, но истинска.
— Да — отговори тя, сведе глава и заразбърква чая си.
— Не беше нужно… — започнах аз, но тя вдигна глава, погледна ме с бляскавите си очи и аз казах нещо съвсем друго — да се обличате толкова дебело, днес е съвсем летен ден, дори е горещо.
Погледът й угасна.
— Не ми е гохещо — тихо отговори тя и двамата замълчахме.
Заради тази тишина стана всичко.
В оранжерията се чуха крачки и гласът на Ксения Георгиевна:
— Да-да, Ераст Петрович, тук е чудесно. Никой няма да ни смути.
Исках да отместя стола си и да се изправя, но мадмоазел Деклик ненадейно стисна китката ми и аз от изненада се вкамених, защото за първи път, откакто се познавахме, тя ме докосна. А когато дойдох на себе си, вече беше късно да им се обадя — нещата между нейно височество и Фандорин бяха твърде напреднали.
— Какво искате да ми кажете? — тихо и като че ли напрегнато попита той.
— Само едно… — прошепна Ксения Георгиевна, но не добави нищо повече, а се чу шумолене на дреха и леко изскърцване.
Обезпокоен разтворих буйния листак и примрях: нейно височество, изпъната на пръсти (бяха скръцнали обувките й), беше прегърнала Фандорин с две ръце, притиснала устни до неговите. Ръката на детектива съветник стърчеше безпомощно встрани, пръстите му се свиха в юмрук, после юмрукът се отвори, той сякаш се реши, вдигна ръка и взе да гали нежното теме на Ксения Георгиевна с бухнали кичури светла коса.
До ухото си чух учестено дишане — мадмоазел също отвори листака и гледаше целуващите се. Изненада ме странният израз на лицето й: веждите приповдигнати сякаш във весело недоумение, трепкаща полуусмивка на устните. От двойната скандалност на ситуацията — самата целувка и неволното ми шпиониране — плувнах в студена пот. А съучастничката ми не изглеждаше ни най-малко притеснена.
Целувката продължи дълго, много дълго. Не бях предполагал, че е възможна толкова продължителна неспирна целувка. Впрочем не съм си гледал часовника, може би ми се стори толкова продължителна заради самата кошмарност на случващото се.
42
Кяхта — град в Бурятия, център на руската търговия с чай. Кяхтински се нарича чаят, който се внася по суша в Русия, в странство са го наричали руски за разлика от кантонския чай, който по море се внася в Европа. Чаят олонг — по-правилно улун — се смята за „най-китайски“ чай, той е полуферментирал, между черния и зеления чай, в Европа обикновено го наричат олонг или червен чай (а червеният китайски чай най-често се нарича черен). — Б.пр.