Най-сетне прегръдката свърши и забелязах сияещите очи на нейно височество и необичайно обърканата физиономия на съблазнителя. А после Ксения Георгиевна с решителен вид го хвана за ръка и го поведе.
— Как мислите, къде го води? — попитах шепнешком, като избягвах да гледам мадмоазел.
Чу се чудноват звук, подобен на хихикане. Погледнах учуден гувернантката, но тя ми се видя съвсем сериозна.
— Благодахя ви за чая, Афанасий Степанович — рече превзето мадмоазел и ме остави сам.
Помъчих се да се съсредоточа. Какво да правя? Честта на императорския дом беше застрашена — Господ знае докъде можеше да стигне това увлечение, ако не последва своевременна намеса. Да съобщя на Георгий Александрович? Стори ми се невъзможно да му стоваря и това бреме. Трябваше аз самият да измисля нещо.
Съвсем странични мисли ми пречеха да се съсредоточа върху най-важния въпрос.
Защо мадмоазел ме беше хванала за ръката? Още усещах сухата жар на пръстите й.
И какво означаваше изкискването, ако не беше ми се счуло, разбира се.
Стъклата издрънчаха от силен удар, чу се мощен тътен — топовни удари от кремълските кули оповестяваха за началото на шествието. Значи беше станало пладне.
И почти в същия миг ме повикаха в къщата. Раздавачът беше донесъл дневната кореспонденция и сред обичайните пликове, съдържащи всевъзможни покани, известия и молби за благотворителност, имаше един без пощенско клеймо.
Над този хартиен правоъгълник, който се белееше насред масата до огледалото, се събрахме: аз, двама агенти и Фандорин, твърде зачервен и с видимо разкривена яка.
Докато той разпитваше пощальона откъде е минал и оставял ли е някъде чантата си, аз с разтреперани пръсти отворих плика и заедно със сгънатия на четири лист извадих кичур мека златиста коса.
— О, Боже! — възкликнах неволно, защото косата несъмнено беше на Михаил Георгиевич.
Фандорин заряза наплашения раздавач и се присъедини към мен. Прочетохме посланието заедно.
Господа, вие нарушихте условията на сделката. Вашият посредник се опита силом да отнеме стоката, без да даде договорената сума. Като първо предупреждение ви изпращам кичур коса на принца. При следващо вероломство от ваша страна ще получите негов пръст.
Снемам доверието си от господина с кучешките бакенбарди. Отказвам да работя с него. Днес за срещата да дойде гувернантката на принца, която видях в парка. За да не затруднявам дамата с носене на тежък куфар, този път бъдете така добри да ми дадете вместо поредната вноска сапфирения бант-склаваж43, изработен от придворните ювелири на царица Елисавета — това малко украшение според моя бижутер струва точно милион или може би малко повече, но да не издребняваме, нали?
Привечер от шест нататък гувернантката ви съвсем сама да се разходи по „Арбат“ и околните улици по избран от нея маршрут, но да е възможно най-безлюден. Някой ще я потърси.
— Боя се, че е невъзможно — това беше първото, което казах.
— З-защо? — попита Фандорин.
— По описа на скъпоценностите на короната бант-склаважът принадлежи към coffret44 на царстващата императрица.
— Е, и?
Само въздъхнах. Откъде можеше да знае, че за нейно величество, която ревностно пазеше достойнството на малко призрачното си положение, скъпоценностите на короната имат специално и много болезнено значение.
Според установения церемониал овдовялата императрица е длъжна да предаде coffret на наследницата си незабавно след възкачването на престола, но Мария Феодоровна, ценителка на красотата, а и твърде своенравна (откровено казано, тя и никак не харесваше снахата), не пожела да се раздели със скъпоценностите и забрани на венценосния си син да й досажда с приказки по темата.
Получи се тягостна ситуация и негово величество, от една страна, почтителен син, а от друга — любящ съпруг, се намери, както се казва, между два огъня и не знаеше как да постъпи. Противопоставянето продължи много месеци и приключи съвсем наскоро с неочакван, но силен ход на младата царица. Когато след безброй намеци и дори директни искания от нейна страна Мария Феодоровна изпрати малка част от coffret (най-вече нехаресваните от нея изумруди), Александра Феодоровна съобщи на съпруга си, че намира носенето на бижута за безвкусица и отсега нататък на никакви церемонии няма да слага брилянти, сапфири, перли, злато и прочее безсмислени украшения. След което цитира Свещеното писание, в което се казва: „По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато“45. След тази заплаха вече се наложи императрицата-майка да се лиши от скъпоценностите и доколкото знаех, Александра Феодоровна носеше в Москва пълното съдържание на coffret, та на безбройните балове, приеми, церемонии да се явява пред поданиците и чуждоземните пратеници в пълния си блясък.
43
Бант-склаваж — украшение със скъпоценни камъни, изработено във вид на фльонга — носи се на лента на шията. — Б.пр.