Трябваше спешно да стигна до Георгий Александрович.
Преди да изтичам от каретата на Мария Феодоровна до конната група на великите князе, ми се наложи да се задържа, защото шествието тъкмо стъпи на Триумфалния площад и моята маневра щеше да е прекалено видима. Оставаше все по-малко време.
Избрах като най-удобен момента, когато от покрива на голямата къща на ъгъла на „Тверская“ излетяха ракети, оставящи подире си шлейфове от разноцветен дим. Всички вдигнаха глави и възторжено заахкаха, аз пък бързо прекосих откритото пространство и се скрих между конете. Според церемониала всеки кон, язден от техни височества, се водеше за юздата от придворните кавалери. Видях Павел Георгиевич с очи на смъртник и жълт-зелен в лицето; до него крачеше бодър и румен Ендлунг.
— Афанасий — жално ме повика негово височество. — Заникъде съм. Намери ми зелев сок. Ей Богу, ще повърна…
— Потърпете още мъничко, ваше височество — казах аз. — След малко сме в Кремъл.
И продължих да се промушвам напред. С недоумение ме изгледа някакъв солиден господин, зърнах червените гайтани на маншетите и на копчетата с ловджийски рогчета, явно беше от придворните ловджии — те се навъдиха толкова много в сегашното царстване, че не можех да ги запомня всичките.
Тримата чичовци на негово величество бяха в предната редица на великокняжеския кортеж. Проврях се до рижавия текинец на Георгий Александрович, хванах го за юздата (така че сега двама държахме коня — аз и придворният началник на конюшнята граф Антон Аполонович Опраксин) и мълчаливо подадох на негово височество писмото от Линд.
Като видя кичура, Георгий Александрович пребледня. Бързо прочете посланието, мушна с шпори мускулестите хълбоци на текинеца и бавно се насочи към самотната фигура на императора. Графът от ужас изпусна юздата.
Нямах съмнение, че сега в международните отношения ще се разрази буря. Още днес ще полетят шифровани депеши до чуждестранните монарси и правителства: генерал-адмирал Георгий Александрович демонстрира специалното си положение в двореца и вероятно от днес нататък може да се смята за най-влиятелна персона в Руската империя. Както и да е. За момента няма значение.
Гордо изправен в седлото точно като племенника си, негово височество спокойно се доближи до императора и подкара коня си до стремето на неговия. Едрата фигура на генерал-адмирала изглеждаше къде по-величествена от тънкия силует на самодържеца. Потрепването на бухналия му мустак ми подсказа, че Георгий Александрович, без да обръща лице към императора, му докладва за писмото. Царят леко мръдна глава. После по същия начин затрепка мустакът му, не толкова бухнал като на Георгий Александрович, и великият княз започна леко да изостава — докато не се изравни с братята си.
Тъй като бях съвсем близо, чух как Кирил Александрович изсъска вбесен:
— Tu es fou, Georgie, ou quoi?46
Не знам дали московчани са забелязали, че след като тържественият кортеж тръгна по „Тверская“, движението на колоната доста се ускори, само след двайсет минути императорът вече влизаше през Спаските врати, а след още четвърт час от входа на Големия кремълски дворец една след друга потеглиха няколко закрити карети.
Лицата, посветени в тайната, бързаха за спешно съвещание в Ермитажа.
Този път в малката гостна дойде и императрицата, от чието решение зависеше изходът на събитията.
Тъй като ми се наложи спешно да сервирам леки закуски, кафе, зелтерска вода и оранжада за нейно величество (нищо не разпалва така апетита и жаждата, както продължителните церемониални шествия), изпуснах началото на обсъждането и си го възстанових после според репликите на присъстващите.
Така например в мое отсъствие императрицата е бяла уведомена най-деликатно за сапфирения склаваж. Аз я заварих сърдита, но вече примирена с неизбежното.
— Обаче негово величество помазаник обещал мене, че това непременно ще бъде върнато мен цяло и непокътнато — строго говореше императрицата на полицейския началник Ласовски точно когато влизах с подноса.
От тези думи, а и от твърде намусения, вид на полковник Карнович направих заключението, че след вчерашния провал ръководството на операцията е поверено на московската полиция. Фандорин също беше в гостната — вероятно като съветник.