Тези думи много ме засегнаха и тъкмо щях да кажа, че ще се оправя и без него (да си призная обаче, мисълта за разходка из смрачената Хитровка не ми се стори никак привлекателна), но той изведнъж попита:
— Зюкин, как сте с пъргавината?
Аз изпънах рамене и гордо отговорих:
— Бил съм и скороходец в двореца, и ездач. Всяка сутрин правя френска гимнастика.
— Д-добре, ще видим — каза Фандорин и в гласа му прозвуча оскърбително недоверие. — Ще дойдете с нас. Но д-да се разберем: никаква самодейност, ще слушате мен и Маса безпрекословно. Имам ли думата ви?
Какво ми оставаше? Да си тръгна с празни ръце, дето се вика? А и дали ще се измъкна сам от това проклето място? Пък и много щеше да е добре да открием този Чукан. Ами ако Фандорин е прав и полицейската операция на „Арбат“ не доведе доникъде?
Кимнах.
— Само че в-видът ви, Зюкин, никак не е като за Хитровка. Може да ни компрометирате. Какъв да ви направим? Хайде пропил се лакей от прилична къща. — С тези думи се наведе, гребна шепа прахуляк и ми го изсипа на темето, а мръсната си ръка обърса в и без това окървавената ми риза. — Така — кимна доволен. — По-друго си е. — Клекна и отпра златните катарами от обувките ми, после здраво ме хвана за панталона и го дръпна, та задният шев с пукот се разпра.
— Какви ги вършите? — отскочих панически назад.
— Как е, Маса? — попита малоумният статски съветник.
Японецът килна глава, погледна ме преценяващо и отбеляза:
— Бери цорапи.
— Вярно. Ще т-трябва да си свалите чорапите. И сте много гладко обръснат, което за тук не е comme il faut48. Я дайте… — пристъпи към мен и преди да успея да протестирам, размаза прахуляка от главата ми по цялото лице.
Вече ми беше все едно. Свалих белите копринени чорапи и ги прибрах в джоба си.
— Добре, в тъмното ще мине — умилостиви се Фандорин, а камердинерът му даже ме удостои с похвала:
— Много споручриво. Много карасиво.
— Сега накъде? При Чукана?
— Не толкова б-бързо, Зюкин. Трябва да чакаме нощта. Засега ще ви разкажа какво знам за Чукана. В престъпните московски среди го имат за загадъчна и многообещаваща личност. Като Бонапарт по времето на директорията. Взел е страха дори на Краля, макар че няма открита война помежду им. Бандата му е малка, но отбрана, няма помияри, само опитни и проверени юнаци. Моят човек от криминалната полиция, всепризнат професионалист, смята, че бъдещето на руския престъпен свят принадлежи точно на такива водачи като Чукана. В неговата б-банда няма запои, няма свади. Не се занимават с кокошкарски работи. Подготвят прецизно нападенията и обирите, работят чисто. Полицията няма нито един свой човек сред хората на Чукана. И както ви казах вече, скривалището им се охранява по военному.
Според мен всичко това звучеше много неутешително.
— А как ще стигнем до него, щом е толкова предпазлив?
— От покрива — каза Фандорин и тръгнахме.
Вървяхме някое време през мрачни и зловонни дворове. Накрая Ераст Петрович спря до калкана на една къща. Хвана улука, разтръска го и се заслуша как дрънчи.
— Ще издържи — каза все едно на себе си и внезапно, без никакво усилие, бързо се закатери по тази кекава конструкция.
Маса си нахлупи здраво бомбето и го последва като панаирджийско мече, обучено да се катери по стълб за захарче.
Народът казва: щом си се хванал на хорото… Плюх си на ръцете, както прави кухненският ни лакей Сявкин, когато цепи дърва, прекръстих се и се хванах за желязната скоба. Така, кракът между тухлите, с другия — ох! — да стигна до обръча, сега с другата ръка за издатината…
За да не ме е страх, взех да пресмятам загубите си за последни два дни. Вчера заложих петдесет рубли, Маса ги прибра, днес сутринта взех файтон — две рубли и половина, следобед още пет, станаха седем и петдесет, а хитровските „палаши“ ми откраднаха портфейла с четирийсет и пет рубли. Плюс съсипаната парадна униформа — тя е държавна, но пак си е жалко.
Погледнах случайно надолу и мигом забравих щетите, защото земята ми се стори много по-далече, отколкото очаквах. Отдолу стената не изглеждаше чак толкова висока, към три етажа, но погледната отгоре — сърцето ми прескочи.
Фандорин и Маса отдавна бяха на покрива, а аз още пълзях и внимавах повече да не поглеждам надолу.